Вярата в идеала-вдъхновение за любовта и добротата

Всеки човек има своя образец за съвършенство,своя възвишен идеал,с който свързва различни човешки ценности.Вярата в този идеал подтиква към добродетели,с които човек се извисява над дребните неща в живота.Такава силна вяра в идеала откриваме в разказа на Елин Пелин,,Ангелинка".

Красотата на мечтите,романтичността и мечтателността,скромността и благородството са добродетели,които са вдъхновение за любовта и добротата.Стремежът на момчето- сираче към идеала разбиран като съчетание на добро и красота,вдъхновява у главния герой най-ценната добродетел-да обича и да дарява околните с обич и любов.

Творбата започва с нарочна неопределеност и неяснота,,леля Станка имаше някаква далечна роднина,гражданка...",леля Дъмша-така се казва родственицата й-нейната гордост,идеал и образец за съвършенство която тя боготвори.Леля Станка е представена като обикновенна селска жена погълната от всекидневните си грижи,но винаги готова да говори за роднината си,която превръща във въплащение на своя идеал.Мислите и поведението й,както и възпитателното й въздействие върху децата,обгърнати от обич и разумна строгост,са свързани с идеала й.Със светлата си вяра жената заразява всички около себе си.Най-щастливия миг за нея е предизвестен от писмото, съобщаващо за престигането на леля Дъмша.От този миг до самата мечтана среща героинята е озарена от огромна радост,вдъхновена е да прави добро.

Вярата в съществуването на светъл идеал е подтик към послушание и добродетелност за децата в дома,които растат под грижите на леля Станка и неусетно приемат образа на леля Дъмша като въплащение на идеала.В детските си представи те виждат гражданката в небесния мир редом с Богородица,а край царствената леля Дъмша си представят малката й дъщеря,която буди в сърцата им затаена завист.Само споменаването на името на далечна роднина е достатъчно,за да ги откаже от някоя лудория и да ги направи кротки и добри,,като смирено стадо агнета".Такова смирение и добродетелност откриваме и у момчето-пастирче,чиято сирашка съдба е изострила чувствителността му.Леля Станка се грижи за него като майка,но това не заглушава мъката на момчето,че не е в своя дом.Като всички останали деца и той е завладян от преклонението пред леля Дъмша.Чувствителната му душа страда,че в писмото липсват поздрави за него,но по болезнено е огорчението му,че на Възнесение няма да се срещне с гостенките.Мислите на младия герой са насочени към Ангелинка,а името й свързва с красотата и добротата на ангелите.Любимият образ на Ангелинка превръща момчето в силен,смел,решителен младеж.Помага му да преодолее различни препятствия в сънищата си.Представя се като неин юначен покровител,който я предпазва от всяко зло.Спасява я върху крилете на орел,който сваля от небето само с погледа си.

Всичко това говори за душевната му красота,за качествата,които се пораждат у сирачето от вярата в идеала-вяра,която го вдъхновява да стори добро.Ратайчето никога не е виждало първата си любов и искрено се надява желанието му да се сбъдне.Представя си я ,,мъничка,хвърчаща,прилична на бяло врабче,с лице,сияещо и усмихнато..."В неговото въображение тя е истинска,олицетворение на чистотата,красотата и добротата.И ето го мигът,в който въображението е заместено от реалността.В деня на Възвисение на слизане от планината,пастирчето е силно развълнувано,щастливо и доволно.Душата му лекува.Най-накрая ще види така бленуваната си мечта,царицата на своята фантазия.Когато застава на прага на къщата,момчето боязливо надниква и забелязва вътре на трикрако столче седи леля Дъмша-гордостта на леля Станка.Видът на гражданката е отблъскващ,но въпреки това то е запленено от добродушния й благ поглед и целува жилестата й ръка.Благородство и уважение откриваме