Гео Милев е от онези български творци, които имат дързостта и таланта да поправят пътя на нови идеи и нови литературни течения на българска почва. Не е случаен, нито пък е маловажен фактът, че именно той полага основите на българския експресионизъм. В преходното време, в което живее, човекът се е превърнал в посредствено същество, което в една или друга степен изгубва в трудните години много от своята идентичност и духовност. Във времето, когато фабрики и заводи изместват гори и поляни, човек става роб на институциите необратимо се разрушава връзката му с природата и се изгубва човешката му същност.

Гео Милев призовава за връщането към примитивното, дивото, което да разруши компрометиралия се стар свят нагласа, типична за почти цяла тогавашна Европа! Той изразява посланието си с идеите в своите произведения. Авторът на поемата Септември призовава хората на бунт срещу ограбилия ги нечестен свят, срещу социалното неравенство и насилието, срещу самата държава. От едната страна е покварения модерен свят, а от другата хората, на които им е останала единствено вярата. Именно тя вярата ги мотивира за бунта, нея те ще прокълнат при погрома и ще възкресят накрая!

Спорът за вярата в поемата Септември минава през три етапа борбата, съмнението и отричането, водещо до новия й ренесанс.

В началото е борбата породена от излъганите очаквания нощта на страданията, на униженията и мъките ражда гнева:

Нощта ражда из мъртва утроба

вековната злоба на роба:

своя пурпурен гняв - величав

Хората се бунтуват срещу управляващите. В този бунт те са на гърба с парцаливи торби, в ръзете си не с бляскави шпаги, а с прости тояги. Вярата, че правото е на тяхна страна ги мотивира да се изправят срещу врага. Тя ги подкрепя със старите максими: с нами бог и глас народен, глас божи. Вярата е връзката на хората с Бог, тя е смисъл, тя е силата, която ги прави решителни: Вярваме и затова ще възкресим ний човека свободен в света. Може да се каже, че вярата е в основата на бунта. Този поробен народ, по нищ и от