Вярата-духовна храна или мода?

ЕСЕ

В природата на човека е заложена вярата в надчовешки,божествени сили,които движат естеството и ръководят земната му съдба. Вярата на древните народи е политеистична-те са езиници, вярващи в много божества, които са си представяли като животни, полуживотни-полухора или като човеци. По-късно възниква и монотеизмът, който стои в основата на четирите световни религии: юдаизма, християнството, исляма и будизма. Хората започват да вярват само в един единствен бог, творец на невидимия и на видимия свят, на духовното и материалното.

Дълги години, във времето на комунистическия режим, у народа ни беше насаждан атеизма-неверието в бога; и хората забравиха пътя към храма, където мойеха да пречистят в молитвената изповед душите си и да ги извисят до небесното; където можеха да се разкаят за грехожете си и да намерят пътя към доброто. Днес с тревога се питаме-какво е за нас вярата в свободното време на демокрацията?- духовна храна или мода?

Може би, за много люде тя е мода, пародиране пред другите, че следват с делата и мислите си канона, но дълбоко в душите си тези хора са безверници. За тях няма нищо свято, а всичко е поза и суета. Те търсят божията помощ само в моментите на беди и изпитания или пък дирят от Всевишния опрощение за нечистите си дела. Те дори не се страхуват истински от божието възмездие и смятат, че са безнаказани: много люде обаче носят в себе си вярата в божията премъдрост и справедливост. Те познават Светото писание, следват стриктно десетте божи заповеди, живеят праведно, желаят да са чисти и в делата си , и в помислите си.

Нека си припомним как бог праща на водените от Мойсей в пустинята свреи небесен хляб-манна небесна. Но по-важна е духовната храна, която той им дава- вярата. Именно тя ги води в трудния им път от фараонското робство в Египет към Ханаан-обетованата земя на свободата, щастието и благоденствието. Вярата е упование в изпитанията на земния живот; тя дава на човека надеждата в по-добри дни; тя е неразделимо свързана в свещена трияда и с любовта .

Всеки истински християнин чувства като своя насъщна необходимост тази духовна храна .тя го учи на обич, милосърдие и прошка не само към ближния, но и към врага, защото, според Христос, само по този начин може да се прекъсне безкрайната верига на злото. Вярата носи и увереността, че един ден ще постигнем Царството божие, но не извън нас, а вътре в нас, като съвършено състояние на духа и нравствеността. Вярата е надежда за осъществяването и на другата свята трияда: красота, истина, добро.

Вярата е част от нас самите и елемент от земното ни съществуване. Без нея йивотът ни е немислим, лишен от духовните си и морални опори, изгубил светлата си перспектива; а безверието е смърт за душата и води до духовния и нравствен разпад на личността.