Вапцаров принадлежи към онези рядко надарени и горди личности, които сливат поезия и живот в неразрушимо единство. Вникнал дълбоко в екзистенциалните проблеми на своето съвремие, той създава стихове, отразили по неповторим начин конфликтността и драматизма на епохата. В неговото съвремие личността се определя чрез взаимодействието между индустриалното общество и идеологемите, които възникват и битуват в него. Те моделират социалния облик на човека, провокират чувството му за безсилие и безпомощност, за зависимост и постоянна подчиненост. Затова и една от най-страшните истини, които осъзнава лирическия герой на Вапцаров е истината за жестокостта на времето, в което живее. Поетът осмисля живота чрез един от най-характерните за техническата цивилизация символи завода, който създава представата за враждебно ограни4ено и дехуманизирано пространство. В същото време лирическия герой на Вапцаров не е само човекът, осъден да живее в света на злото. Той става изразител на нови философски концепции за морала, за света, за бъдещето. Обаянието му се дължи на огромното доверие в хората, на вярата му, че всеки може и има право да мечтае, че всеки може и трябва да бъде човечен и да постигне героичното. Преминал през заблуди, преодолял страданието, този герой достига до голямата истина на своето време жертвата не винаги означава край, тя може да разкрие нови хоризонти в безграничното време, а в бъдещето ще бъде вградена енергията на онези безименни герои от миналото, неизменно вярващи в крацотата и в свободата във всички нейни измерения.

Вяра е ключова творба(публикувана е на първо място в стихосбирката), която задава цялостната концепция на Вапцаров за живота, света и мястото на човека в него. Ясно се открояват две тематични части, представящи най-древните полюси на човешкото битие материалния и духовния. Първият е визиран във физиологичното дишам и делничното работя, а вторият чрезприсъствието на творческото начало стихове пиша и бунтовната същност боря се