Вяра и безверие

Eсе

Поетът Никола Вапцаров твори в един от най трагичните моменти в човешката история годините в навечерието и същината на Втората световна война. Неговите произведения са наситени с революционни настроения, но и са подчинени на законите на човешкото съществуване. В своето творчество поетът поставя на преден план вярата, като жизнено необходима за човешкото съществуване.

Чрез творбите си Вапцаров доказва, че живот без вяра е невъзможен. Той създава произведения, в които се противопоставят вярата в светлото утре и трудният непосилен живот, който обезкуражава и обезверява бедните трудещи се хора. Такива литературни произведения са Вяра, Завод, Писмо и други.

Неслучайно първото произведение от стихосбирката Моторни песни е озаглавено Вяра. Това доказва, че Вапцаров я смята за важна опора на човешкия живот и насочва читателя към една от най-значимите човешки ценностти. Лирическият герой в това произведение брани с всички сили своята вяра (... вий вземете колко?-пшенично зърно от моята вяра..., Може би искате да я сразите моята вяра...). В противовес с нея е живота, с който ...под вежди се гледаме строго и боря се с него доколкото мога. Без вяра не може да се постигне реализация (...миг след грабежа ще бъда аз нищо.) Вапцаровият възглед за нея е приложим и в наши дни. Сходството между времето, в което твори Никола Вапцаров и това, в което живеем е трудният живот на работническата класа. И в двете епохи тази част от населението не е поставена пред нормални условия за съществуване (адекватна на извършената работа работна заплата, нормално работно време и други). Точно този ицнурителен, обезсилващ и сломяващ живот води до това, че настъпват вълчи времена. Хората гледат как да оцелеят и се отчуждават едни от други. Властват грабежите, убийствата и други недостойни човешки постъпки. Хората, които ги причиняват, в повечето случаи са изгубили своята вяра, в това, че техният живот ще се промени към по-добро. И в отчаянието си прибягват към изключително лоши постъпки.