Восъкът се топи от огъня,

а душата от похвалите

Посвещавам на г-жа Миланова

учителката ми по български език и литература.

Свещите свързвам с дълбоки и противоположни човешки емоции. Пламъкът им носи вълнението и радостта на порастналия рожденик, също така е пропит със скръбта и тъгата по починалия близък. По време на църковна празнична служба свещта гори величествено и тържествено, а тихо и интимно - при отправяне на съкровена молитва към Господ.

Огънят, пропит с нашите чувства и мисли, сякаш дарява свещта с душа. Пламъчето е стихия, живина. Без него запалена свещта е само парченце восък. Восъкът, сам по себе си, е като послушна дреха, обвила конеца фитил. И е бездушен и непотребен, чакащ звездния си миг да получи шанс да поддържа свещичката запалена, за да изпълни мисията си, за да е потребен. Човешкото усилие е малко драсване на клечка кибрит и запалване на свещичката. Резултатът е велик - огънят и восъкът се допълват взаимно до една божествена хармония.

По същия начин, както огънят е необходим на свещта, така и похвалата е нужна на душата. Дарява я със светлина и топлина. А светлината и топлината са живота. Получила похвала душата засиява! И делата са по-светли! И са на светло за самата личност и за хората около нея. Похвалата е огледало на това, което си сторил. Положителната стойност на образа в огледалото е важна, за да знаеш кой си, къде си, как се справяш в света на хората. Истинската похвала награждава усилията на човека, стремящ се да успее в своите дела, дава му сили да преодолява трудностти и препятствия, да е добър и благороден, да подава ръка на нуждаещите се. Приятно е да разбираш, че хората около теб са оценили усилията ти, амбициите ти, добрите ти дела.

Похвалата добра дума, искрена и навременна е добре дошла в душата, дава крила, кара човек да се старае повече и повече. Така е и в началото на горенето на свещта. Пламъчето се разгаря, става сериозен пламък. В силата си се слива в едно с восъка мигът на божествената хармония. Но това е само миг.

И на восъка огънят не прощава. Сякаш, разгорещил се от пламъка - човешка емоция, той се стича като тежки сълзи, докато свещта не се превърне в едно безформено тяло и пламъкът не изчезне. Ако похвалите продължат безкрай, ако те не отговарят на развитието, могат да приспят душата.