Стефан Стамболов

Войводата

Народа е потънал в кръв,

народа плаче, пъшка,

а той - народния водач,

жената си прегръща.

Народа е разпят на кръст,

прободен е в ребрата,

а той - народния водач,

целува си жената.

И милва я, и дума й

любовни, сладки думи,

и в тоя час изменника

клетвите си не помни.

Не помни той, че се е клел

да мре зарад свобода.

Честит - забравил той сега

и клетви, и народа.

Прегърнал си женицата,

целува я в очите,

и дума й: "Ще станеме,

мой мила, ний честити.

Ще найда аз пари безчет,

ще ти купя елмази,

па нека казва кой що ще,

нека света ни мрази!"

А турците колят, бесят

народа разбунтуван;

горят села, секат деца,

правят разврат нечуван.

Посърнали сюрмасите,

към планината гледат,

но няма там Войводата -

живее той във Белград.

Букурещ, октомври 1875 год.