Войната заплаха за универсалните ценности

Универсалните човешки ценности като мир, доброта, щастие, любов, хуманност и живот са изключително важни. Само чрез тях човек може да живее в хармония със себе си и другите. Само чрез тях един живот може да бъде смислен и щастлив. Тези ценности трябва да бъдат пазени, за да живеем пълноценно.

В случай на война универсалните ценности се разклащат, застрашена е тяхната устойчивост. В Крадецът на праскови са представени тези ценности под ударите на I и II Световна война. По време на война не любов и щастие, а глад, болести и умраза царят сред хората. На фона на тези две войни се разиграва една лична тргедия, чийто драматизъм идва от невъзможността универсалните ценности да останат непоклатими по време на такава силна проява на животинското в човека като воината.

Крадецът на праскови е произведение с кръгова композиция. В началото на творбата младият разказвач, който се намира в настоящето(II Световна война), си спомня за детството(I Световна война). Произведението завършва отново с каретина на настоящето, след като се е припомнило миналото и се е разказала трагедията на Лиза. Чрез претставяне то на миналото и настоящето без значителни разлики се саздава усещанеза застиналостна войната, за нейната безкраина продължителност. II Световна война е само повторение на миналото, защото няма значение за каква кауза се воюва, войната си е война и варви ръка за ръка със страданието и омразата.

Младият разказвач е преживял I и преживява II Световна война, Той е в позицията да сравнява минало и настояще, но разликите са незначителни. Малкото градче се различава само по няколко нови сгради.

Той е принуден да продаде имота си, което говори за мизерията и нищетата, която цари по време на войната. В детството си той си спомня същите тежки условия и глад. Жените са изсушени от недояждане и плач. Души са изтерзани, защото съпрузите и децата им умират по фронта. Живота като ценност е загубил значението си и смърта е ежедневие.

Войната променя хората. Тежките условия разяждат хуманното и човешкото у хората. Под влиянието на войната ординарецът, сега слуга, се е ожесточил дотолкова, че е готов да убие. Трудно е човек да запази личността си и ценностната си система непроменена в свят изпълнен с омраза. Любовта като ценност трудно се открива по време на война.

Войната се е отразила и върху полковника. Тя му е повлияла както външно така и вътрешно. Повреме на войната той е загубил крака си. Такова влияние има тя върху хората осакатява, убива. Полковника обаче