Мотивът за войната разгледан в творчеството на Димчо Дебелянов

есе

Едва когато човек погледне реално на творчеството на Дебелянов той може да разбере колко трудни за анализиране са тези произведения. Сложни ги прави не отдалечеността на автора от съвременните разбирания, а това, че са писани в едно смутно време, в което повечето от нас за щастие не са живели. Дебелянов пише по време на война и то не една. Дебелянов от малък води война с живота, който отнема в ранните му детски години единия му родител и поставя него пред изпитанието да помага на семейството си с каквото може в това трудно време.

Именно на мотивът за войната Дебелянов отдава много значимо и голямо място в своето творчество. В повечето негови стихотворения се говори за носталгията и липсата на родното, за миналото и болката от настоящето. Дебелянов е поет романтик, който зарежда творчеството си с един заряд, който лично аз не съм срещала в стиховете на никой друг автор.

Мотивът за войната най-ярко се откроява в стихотворението Един убит.

Той не ни е вече враг -
живите от враговете
бурна ги вълна помете
нейде към отсрещний бряг.

Смъртта на врага автоматично го прави безопасен или не-враг. Тази смърт поставя един удивителен знак в съзнанието на автора, знак който го кара да се замисли и оцени тази смърт като една смърт не на враг, а на човек, на личност на първо място. Тази смърт прави войната напълно безсмислена. Смъртта, която Дебелянов гледа в очите на фронта го прави един храбър войн със желязна десница, която странно в себе си е събрала сабята и перото и ги е преплела в едно перфектно цяло, и това цяло именно е творчеството на Дебелянов.

Кой е той и де е бил?
Чий го зов при нас доведе,
в ден на вихрени победи
да умре непобедил?

Клета майчина ръка,
ти ли го в неволя черна
с думи на любов безмерна
утеши и приласка?

Смешна жал, нелепа жал,
в грохотно, жестоко време!
Не живот ли да отнеме
той живота свой е дал?

И нима под вражи стяг
готвил е за нас пощада? -
Не, той взе що му се пада,
мъртвият не ни е враг!

От първата строфа става ясно, че Дебелянов е победителя, че той е този, който е увенчан на вихрени победи. Мъртвият не ни е враг мъртвият вече е личност, а до преди смъртта си е бил един силно мразен екземпляр служещ на една идея заради която умира.