Забравена парола?
Начало на реферати

Войната на Свещената коалиция срещу османците 1683 1699 г


Войната на Свещената коалиция

срещу османците 1683 1699 г.

Кара Мустафа избира подходящ момент, за да поднови войната с Хабсбургите. Не е много ясно зашо. Той е честен човек, въпреки че не е толкова надарен като първите двама Кьопрюлю. Много е амбициозен, а и някак несигурен за поста си, защото не принадлежи към основния клон на рода и дължи положението си на факта, че е приятел на султана. С оглед на загубата в Украйна и на споменатите обстоятелства, той вероятно се е стремял към велика и славна победа, за да укрепи положението си. Враждебните действия започват през 1682 г. и великият везир повежда към вратите на Виена огромна армия, за която се смята че наброява 200 000. градът е умело защитен от малобройните сили на граф Людигер фон Щаренберг, но битката е решена от лошото командване на Кара Мустафа. Пълководецът позволява на германските подкрепления, водени от Шарл дьо Лорен и на голяма полска армия, начело с крал Ян Собиески необезпокоявано да заема позиции около неговата армия. Когато на 12 септември е нападнат от противниците, Кара Мустафа допуска поредица от сериозни тактически грешки. Разгромът е неизбежен. Въпреки че продължава да е ангажиран в Западна Европа, император Леополд (1657 1705 г.) решава да се възползва от тази победа. Този път неговите сили са ръководени от трима способни генерали Шарл дьо Лорен, Лудвиг Баденски и Йожен Савойски.

Заради пораженитео при Виена Кара Мустафа е екзекутиран по заповед на султана и обезкървената армия се изправя пред настъпващия противник без силен водач. Насърчена от развитието на събитията Венеция се присъединява към Полша и Хабсбургите и така възниква Третата Свещена лига, а силите на османците са разделени. И Хабсбургската, и Венецианската армия жънат победи. В Унгария Буда пада през 1686 г., а година по-късно Шарл дьо Лорен печели решителна победа във втората битка при Мохач.

По същото време венецианците напредват в Морея. Към края на 1687 г., подкрепян от германски части, начело с Максимилиан Брауншвайгски, от шведски войски, начело с Ото фон Кьонигсмаркс и от малки италиански части, Моросини, който отново предвожда войските, завладява целия регион. На следващата година съюзниците превземат Атина. Очевидната неспособност на османците да воюват въвлича руснаците в конфликта през 1687 г. През 1687 те обсаждат Азов.

Всички тези събития и на първо място поражението при Мохач разгневяват войниците, които вдигат бунт в Истанбул почти опустошават града и заставят султана да абдикира. Новият султан Сюлейман (1687 1691 г.) излиза от своя кафез без да познава ситуацията и без да знае какво трябва да се направи. Централното управление практически престава да функционира. На следващата година Хабсбургските сили прочистват Унгария, пресичат Дунав, завладяват Белград и продължават до Видин, който пада през 1689 г. те продължават на юг и през същата година влизат в Ниш. Техният поход допълнително опустошава Балканите. Положението става толкова критично, че дори разбунтувалите се войници желаят отново да се подчинят на силен водач. Така се стига до назначаването на следващият велик везир Мустафа Кьопрюлю.

През 1690 г. Мустафа отново завладява Видин и Белград, което довежда до масова миграция на сърби в Унгария. За нещастие на османците следващата година той загива в битката на Нови Сланкамен. Този път османците са спасени от това, че Хабсбургите са въвлечени във войната с Аугсбургската лига и не могат да осъществяват пълноценна атака. Войната продължава и османците отново нямат водач. През следващите някомко години падат всички османски крепостив Унгария. През 1696 г. Азов е завладян от руснаците, а венецианците продължават да държат Морея и окупират няколко острова. Когато Йожен Сайвоски печели нова решителна битка, този път край Зента, османците отново се обръщат към един Кьопрюлю Хюсеин, който започва да подготвя мирен договор.

На 26 януари 1699 г. в Сремски Карловци е сключен най-катастрофалния мирен договор в османската история. Османците са принудени да се откажат от цяла Унгария и Трансилвания, запазвайки само Темешварския банат; те трябва да признаят венецианското владичество на Морея и по-голямата част от Далмация и да върнат Подолието на поляците. Руснаците се опитват да спечелят повече, но през 1702 г. също сключват мир и запазват Азов. След

Войната на Свещената коалиция срещу османците 1683  1699 г facebook image
Публикувано от: Георги Тодоров

Раднево 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.