Войната и мирът в поемата "Илиада"

В Омировата "Илиада" представите за мира и войната се преплитат. Животът на древния човек е бил наситен с кръвопролитни битки и смърт. След тежките сражения той е намирал пристан у дома, където мирно и щастливо преминавали дните му. В поемата на Омир непрекъснато се редуват мирни и военни сцени, гняв и примирение. Така се създава широко епично платно, създаващо точна представа за живота в древна Елада.

"Илиада" започва със свада - между Ахил и Агамемнон. Двамата герои си приличат по своята гордост. Агамемнон е нагъл, високомерен, себелюбив и горд. Ахил защитава войнската си чест и човешко достойнство, които са силно наранени от Агамемнон. Гневът на Ахил е движеща сила на конфликта в поемата. Хриз моли Агамемнон да се откаже от наградата си символ на обществено признание за проявен героизъм. Отначало Агамемнон е непреклонен. За него загубата на робинята има не само материална стойност, с нея той загубва престижа си. Подронен е авторитета му, унижено е достойнството на война, доказал качествата си в битка. Гневът на Агамемнон е разрушителен. Той предизвиква отмъщението на бог Аполон, който засипва ахейската войска със стрели. Накрая все пак гневът отстъпва на разума. Агамемнон, ползващ се с привилегията на върховен вожд на ахейската армия, е принуден да върне своята награда- пленницата Хризеида, на баща й Хриз жреца на бог Аполон и в замяна отнема наградата на Ахил- Бризеида. Наранено е честолюбието на Ахил. Той се изправя срещу царя, за да защити човешкото си достойнство. Въплъщение на героическия идеал, той се бори за справедливост и отстоява правата си. Божествен по сила е гневът на Ахил при незачитане на правото му на достойна награда за трудно извоюваната героична победа. Ахил е символ на епическа слава и героизъм. Обидата е дълбока, а гневът неконтролируем. Един срещу друг са изправени върховният вожд на ахейската армия Агамемнон и първият по сила , храброст и достойнство войн- Ахил. Сражавайки се не с оръжие, а с думи Ахил и Агамемнон превръщат спора в истинска битка.Както всички герои от класическия епос, така и Ахил е поклонник на славата, спечелена в битка.Строг пазител на родовия ред, той защитава правото на война да получи заслужена награда. Вероятността спечеленото да му бъде насилствено отнето го изпълва с разрушителен гняв. Тази свада се превръща в част от войната, защото разгневеният Ахил заплашва да се оттегли и да не се сражава повече на страната на ахейци. След тази разтърсваща сцена Омир ни показва изпълнената с топлина и обич среща между Ахил и майка му. Контрастът между грубата, страшна свада и мирната сцена след това още веднъж показват преплитането на мир и война. Стихийният, подвластен на чувствата си Ахил на бойното поле е жесток и хладнокръвен убиец, в сърцето му няма място за милост. Същият силен войн пролива сълзи на брега на морето пред своята майка, молейки я за помощ. Майката дарява чедото си с топлота и обич. Тетида успокоява сина си, внушава му спокойствие и духовен покой. Наградата на Ахил е отнета, но той остава в лагера, за да наблюдава и съпреживява сраженията. Въпреки отказа си да участва в битките, той остава съпричастен към съдбата на ахейската войска. Той не се поколебава да изпрати приятеля си Патрокъл на бойното поле. Страховитата битка отшумява, отнела живота на много млади мъже. Омир отново рисува противоположни сцени. След битката в лагера е спокойно, цари една почти мирна