Войната и мирът в Омировата Илиада

(Интерпретативно съчинение)

Едно от най-значимите произведения за древността е омировата Илиада. Изкусно обхванатият в нея богат и значителен жизнен материал представлява блестящо художествено единство, което пази своята сила и днес. Илиада утвърждава земната действителност и дори пренася типични нейни черти върху света на боговете.

Произведението представлява придвижване от война в мир. Войната е част от живота на древните гърци, тя е основен мотив за действие, защото подтиква и направлява постъпките на богове и хора. Помирението не е част от героичното начало, то е израз на мъдростта и зрелостта. В този смисъл войната е нужна на действието,колкото и мирът, защото мирът е естествено продължение на войната. От друга страна войната е антихуманно, нечовешко явление, затова на хората е нужен мир, нужно е помирение.

Гневът се явява централна тема в поемата. Той движи действията от началото до края.

Конфликтът между Ахил и Агамемнон в първа песен представлява завръзката на разказа и същевременно разкрива основните черти и ценностите, които определят действията на героите и дават тласък на събитията. Свадата между двамата е своеобразна форма на воюване. Големият им конфликт е реално следствие от човешките взаимоотношения, оказали се в дисхармония с нравствените закони на родовата и междуплеменната етика. В тази песен се подема още една важна тема в Илиада отношенията между богове и хора. Боговете могат да влизат в контакт с хората без да съществува непреодлолима дистанция.

Преди да започне войната Ахил има избор да участва в нея и добивайки необикновена слава, да загине млад, или да остане в родината си и да живее дълго и безславно. Ахил избира пътя на славата. В сърцето му обаче няма омраза към троянците, а уважение към достоен враг. Троянците стават негови лични противници едва след убийството на Патрокъл. Мотивите за участие във войната на Ахил и Хектор са различни. Те са воини, родени от една и съща епоха, затова си приличат по героичния дух, по воинското, по стремежа към воинската слава. Подбудите, които тласкат Ахил към двубоя са съкровени и лични-убит е приятелят му Патрокъл. С неговата смърт той губи частица от самия себе си , затова гневът, ненавистта, омразата,яростта му се съсредоточават в една цел отмъщението.. Тръгнал да се бие в името на едно красиво човешко чувство приятелството, той губи власт над себе си, става роб на чувствата си. Яростта гори у Ахил, изпепелява го, прави го безжалостен и безогледен. Сляпата омраза деформира ахееца, поражда у него най първичните и варварски инстинкти. Те са толкова силни, че той посреща с насмешка и заплаха предложението на Хектор да не сквернят телата си и да не се гаврят с труповете си.Хектор се намира в равновесие между разум и чувство. Освен желанието да покаже себе си, да се прояви като мъж, храбрец и воин, той се чувства отговорен и за съдбата на своята родина и нейните жители.

Битката между двамата е кулминацията на омировото произведение. Побеждава Ахил, но нравственият победител е Хектор. Думите му го издигат