ВОЙНА

Духовната същност на Дебеляновия лирически герой се разкрива и в една друга ,не по-малко сурова действитедноот-войната.Чувството му за дълг и нуждата от общуване ,свързани с вътрешния му мир ,намират естествено решение в парадоксалната военна обстановка.Животът е застрашен-затова и въпросът за неговия смисъл не възниква.Много вътрешни бури в героя стихват ,заглушени от грохота на оръдията.

Военните стихотворения на Дебелянов на са ''батални" .Те не представят никакво сражение и "не произнасят" нито един боен призив.Единствената победа ,за която споменават е"тиха" победа ,която по същество отрича войната и напомня Йовковите военни разкази.И за героите на Йовков ,и за лирическия герой на Дебелянов миналото е заело мястото на бъдещето ,спомени и мечти се сливат.Стихотворението "Старият бивак" -много близко в идейно отношение до Йовковата повест "Земляци" -отразява всеобщия копнеж по мирния живот ,по загубения "слънчев кът".Този копнеж ,"контрастно" противопоставен на войната е идейно-конструктивен център на веички творби.Поет-хуманист ,Димчо Дебелянов съхранява и във военната си лирика утвърдените нравствени ценности.Съзнанието за ненужната жертва ,съзвучно с носталгично-меланхоличния темперамент на поета ,не е сломило вярата в духовната извисеност на човека.Хуманистичната позиция на Дебелянов е най-ярко изразена в стихотворението "Един убит":

"Той не ни е вече враг-

живите от враговете

бурна ги вълна помете

нейде към отсрещний бряг

............................................

Не, той взе, що му се пада

мъртвият не ни е враг!".

Победената враждебност към мъртвия е всъщност победа на човешкото ,възпротивило се с/у ,"грохотното ,жестоко време".0бразът на убития вражи войник насочва мислите на поета към вечните норми на човешките взаимоотношения."Напръсканите" с кръв писма ,представата за страдащата майка на "врага" раждат авторовото състрадание.Това ново чувство в поезията на Двбелянов ,както и всеопрощаващата любов ,бележат огромен скок в поетическото му развитие.

Творческата еволюция на Дебелянов се обуславя от сложното преплитане на изразни средства ,характерни за трите литературни направления :реализъм ,романтизъм ,символизъм.Войната ,в която участва и поетът ,се явява своеобразен подтик за творческата му еволюция.Цикьлът "Тиха победа" носи особеностите на Дебеляновия етичен почерк с меланхолията и приглушеното ,потиснато чувство ,но едновременно с това внася едно ново начало в поетиката на Дебелянов в българската литература.Проблематиката и тематиката на цикъла ое"отварят" кьм външният свят.Разчупва се херметизмът на Дебеляновия поетичен свят ,за да нахлуе в него животът със своите неотменими победи."Сроди се малък и велик" -пише поетът и чрез този