ВОДОРАСЛИ

Водорасли наричаме организмите, които са произлезли във водата, живеят предимно в нея и имат самостойно хранене (Автотрофни организми). Те са много разнообразни по отношение на оцветяването, устройството, размножаването и други особености.

Отдавна правело впечатление, че различните водорасли не са еднакво обагрени, поради което се различават червени, кафяви, зелени и др. Днес знаем, че различните групи водорасли съдържат нееднакви багрила, свързани с фотосинтезата. Всички групи водорасли имат основен хлорофил хлорофил А. Освен него повечето видове съдържат още един (допълнителен) хлорофил, напр. червените водорасли хлорофил D, кафявите -хлорофил С, зелените хлорофил В. Изключение правят единствено синьо-зелените водорасли делките (Прокариотни организми) . Учените са установили, че освен по хлорофилите отделните групи водорасли се различават и по отношение на други багрила във фотосинтезиращия им апарат каротиноиди (каротини и ксантофили) и фикобилини. Всяка група водорасли има характерен за нея комплект от фотосинтезиращи багрила. Заедно с това те се различават и по други характерни биохимични белези резервни вещества (само зелените водорасли съдържат скорбяла, докато червените и кафявите натрупват други полизахариди), съставни вещества на клетъчната стена и др. Ето защо за характеризирането на отделните отдели (Систематика) водорасли днес особено важна роля имат биохимичните белези.

Водораслите са с различни размери от няколко микрометра (видове от род Хлорела) до няколко десетки метра (видове от род Макроцистис). Характерно за водораслите е, че са изградени от една или повече клетки, но при тях не се установяват ясно обособени органи, съставени от тъкани, като корен, стъбло и листа. По тази причина към водораслите не се отнасят кормусните растения (мъхови, папратови, семенни и др.). Различните групи водорасли имат специфично за тях устройство кремъчните са само едноклетъчни, кафявите само многоклетъчни и често със сложно устройство (начало на формиране на тъкани), и т.н. Ако се направи сравнение по отношение на подробностите в устройството на отделните им клетки, също се установяват важни разлики. Кремъчните водорасли напр. имат клетъчна стена с характерна структура, съставена главно от силициево вещество (затова се наричат кремъчни водорасли). Особено важно е, че повечето водорасли са съставени от еукариотни клетки, а само синьо-зелените водорасли имат прокариотни клетки. Поради това някои учени разделят водораслите на еукариотни и прокариотни.