ВОДНИ ОРГАНИЗМИ

Водните организми (хидробионтите) прекарват целия или по-голямата част от живота си във водата. Едни от тях са произлезли от водата и продължават да живеят в нея (водорасли, мешести, ракоподобни, риби и др.). Други са произлезли на сушата и по-късно са преминали към живот във водата (водни растения, китове и др.). Първите са първично, а вторите вторично водни организми.

Разнообразието на организми във водата е значително по-малко, отколкото на сушата-само няколко процента от всички животни и растения са водни организми.

Организми има както във водата, така и по дъното на водните басейни. Обитателите на водата съставят пелагиала, а на дъното - бентоса. Бентосът е съставен от разнообразни организми едни са прикрепени (водни растения, кафяви и червени водорасли, корали, актинии и др.), други се движат или

ровят в тинята (раци, морски таралежи, морски звезди и др.). Растителните организми образуват фитобентоса, а животинските зообентоса. Във фитобентоса на моретата и океаните влизат главно кафяви и червени водорасли и някои водни растения. Сладководният бентос е съставен предимно от зелени и кремъчни водорасли, както и от водни растения. В морския зообентос преобладават мешести, многочетинести червеи, мекотели, раци и риби, а в сладководния някои видове червеи, миди и охлюви, паяци, първаци, ларви на водни насекоми и др. Едни от пелагичните организми извършват активни движения и могат да се преместват на значителни разстояния, а други нямат такава способност. Първите образуват нектона, а вторите планктона.

Нектонът е съставен от сравнително едри животни, които се характеризират с добре развити органи за движение, както и с форма на тялото, която силно намалява триенето. Някои от тях развиват значителна скорост напр. рибата меч. Нектонни животни са риби, някои видове бозайници (китове, делфини), някои видове мекотели и др.

Планктонните организми имат специални приспособления, за да се задържат във водата, без да потъват. Това са различни израстъци или сложна форма, с което силно се увеличава относителната им повърхност съответно триенето с водата, и потъването става по-бавно. Някои от планктонните организми имат приспособления, чрез които се намалява обемната им маса натрупват мазнини, обвити са в слуз. В зависимост от размерите им се различават: нанопланктон (по-дребни от 50), микропланктон (0,05 1 mm), мезопланктон (15 mm), макропланктон (по-едри от 5 mm) и мегалопланктон (над 1 m). В нанопланктона и микропланктона участват главно растителни организми, макропланктонът включва предимно медузи и ракоподобни, а мегалопланктонът медуза цианеа (тялото й достига диаметър до 2 m, а заедно с пипалата до 30 m), венерин пояс (до 1,5 m дължина) и др. Когато планктонът е съставен от растителни организми, се нарича фитопланктон, а от животински зоопланктон.

Фитопланктонът на моретата и океаните е съставен главно от кремъчни и някои други едноклетъчни водорасли, а сладководният фитопланктон главно от зелени, кремъчни и други едноклетъчни и колониални еукариотни водорасли, както и от синьозелени водорасли - делки (Прокариотни организми).

Зоопланктонът на моретата и океаните се състои от радиоларии, фораминифери, дребни мекотели, ракоподобни, хайвер и ларви на риби и от някои дънни животни. Сладководният зоопланктон е съставен предимно от низши ракоподобни и ротатории.

Фитопланктонът и фитобентосът фотосинтезират и са основните продуценти (производители) във водните екосистеми. Нуждаят се от светлина и затова рядко се срещат на дълбочина повече от 100 т, докато зоопланктонът достига и по-големи дълбочини. Дъл