ВОДНИ КОНЧЕТА

При внимателно разглеждане на водно конче ще забележите, че на предния ръб на всяко от четирите крила има тъмна тясна ивица птеростигма. Тези хитинови удебеления на крилата не са украшение. Оказва се, че птеростигмите (от грц. птерон" крило, и стигма" кант, белег) осигуряват на водното конче устойчивост на тялото при полет. След като ентомолозите установили значението на птеростигмата за полета на водните кончета, конструкторите на самолети започнали да взаимстват този патент" на живата природа при създаването на летящите машини. Ненапразно създателят на теорията за движението на ракетите (ракетодинамиката) руският учен К. Е. Циолковски внимателно изучавал полета на водните кончета.

Някои видове водни кончета могат щ развиват голяма скорост при полет и по този начин хващат комари и други насекоми, сред които немалко вредители по селско стопанските култури. Въпреки стремителния си полет водните кончета виждат добре жертвите си, тъй като имат две големи сложни (фацетни) очи, заемащи по-голямата част от едрата им глава, и три очи на темето. Здравият, гризещ тип устен апарат им позволява лесно да се справят с жертвата още по време на полета.

Водните кончета снасят яйцата си във водата или в тъканите на водни растения. Развитието на излюпените ларви продължава година или повече във водата. Ларвите на водните кончета са хищни и се хранят с ларви на водни насекоми, по-рядко с попови лъжички и съвсем дребни рибки. Затова им помага специален хватателен орган маска (силно удължена долна устна). Във водата ларвите пълзят, но при опасност или при хвашане на жертва правят отскоци, като изцъркват водна струя от аналния си отвор. Самите ларви на водните кончета стават жертва на риби. Във водата след последното линеене се развива нимфа, която изпълзява и се качва на някое растение. Там линее за последен път и се превръща в имаго, което за разлика от ларвата обитава сушата и може да лети.