Вниманието като психологическо условие на учебната дейност

В Психологията е прието вниманието да се дефинира като психичен феномен на съсредоточаване на познавателната дейност към заобикалящите го предмети и явления от природната и обществената действителност. Като психичен феномен вниманието е еднакво присъщо както на човека така и на висшите животни, следователно вниманието има двойнствена природа, то възниква като елементарна психична функция и тук то е общо за човека и животните, но в човека при специфичните условия на неговото психично развитие вниманието придобива формата на висша психична функция. Най дълбоката физиологическа основа на психичното съсредоточаване на субекта към предметите и явленията е дефинирана от Павлов като безусловен ориентировъчно изследователски рефлекс, от тук следва че психичната съсредоточеност на индивида има най дълбока инстинктивна природа. Условието на взаимодействието на индивида с околната среда създава условия за възникване на условно ориентировъчно изследователски рефлекс. Основният факт е в това че познавателната дейност на човека и животните има и това специфично измерение - психологическа съсредоточеност. Ориентировъчно изследователският рефлекс е всъщност само най дълбоката физиологическа основа на психологическата съсредоточеност. Това е едно моментно състояние според Павлов към насочване към опредметени предмети и явления. Този рефлекс се нарича "рефлекс що такое", всеки акт на съсредоточаване на психическата активност е вече организиране на познавателната дейност на индивида. Сравнителната психология има множество наблюдения върху поведението на животните от които се вижда че психическата съсредоточеност е дълбоко присъща на познавателната дейност на животинският свят. Този факт има и особено значение за познавателната дейност на човека , още от първите дни на раждането новороденото показва и първите прояви на психологическа съсредоточеност. Познавателната дейност в ранно детство е много силно обвързана с психологическата съсредоточеност в този смисъл разглежданият феномен на вниманието осигурява на субекта ориентиране, опознаване на заобикалящите го предмети, всъщност акта на психологическа съсредоточеност е вече страна на познавателната дейност а като цяло и на психичният акт. Осъществяването на каквато и да е познавателна дейност като минимум предполага най напред психологическа съсредоточеност. Този факт показва че познавателната дейност на субекта започва именно с психологическата съсредоточеност. В преобладаващата си част вниманието е вплетена в познавателната дейност на човека и животните, но то има своето място и в психичните свойства на личността. В Психологията почти по традиция вниманието се свързва само с познавателната дейност и почти не се забелязваше що се отнася до психичните свойства и качества на личността. За учебната дейност водещо значение има психологическата съсредоточеност в познавателната дейност на човека това е факт и трябва да се вземе под внимание но би било грешка заради отчитането на този фаст да се пренебрегват проявите на вниманието в психичните качества на личността. Вниманието като психичен феномен е вътрешно присъщо на познавателната дейност на човека, осъществяването на познавателната дейност на каквото и да е равнище включва като необходим момент психичната съсредоточеност. Осъществяването на елементарният сетивен акт включва като необходим елемент психологическата съсредоточеност. Съществува закономерна зависимост и тя е в това че колкото е по силна и устойчива психологическата съсредоточеност на субекта толкова е по точен и сетивният акт. Психологическата съсредоточеност има тенденция да съкращава латентния период на реакцията. Психологическата съсредоточеност има тенденция да повишава перцептивното действие , тази зависимост се установява още по точно в