Внимание автора предупреждава за възможни неточности и несъответствия при копирането на текста !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Иван Вазов

Българската литература през 80-те и 90-те години на XIX в. е свързана с ключовата фигура на Иван Вазов, който е стожер на българското и нравствена школа за национално възпитание, през която преминава всяко поколение българи, придобивайки основание за национално самочувствие. Съвременник на две исторически епохи, Вазов противопоставя героичното минало срещу покварата и нравствената деформация на българина след Освобождението, разкрива бездната, която зее между новите властници и хората от народните низини. Признат още приживе за класик на родната ни литература, той е наричан народен поет, патриарх на българската литература, което свидетелства за духовното му величие и сила. Образът му се свързва с мита за духовния водач на нацията, придава му свят ореол на писател с активна обществена позиция, чийто образец е труден за следване и въпреки опитите да бъде повторен, този образец не е осъществен от никой друг в литературното ни пространство. За половинвековното си творчество Вазов пише в трите литературни рода, доразвива и обогатява съществуващите преди него жанрове, но създава и нови. Изгражда образа на нацията в нейното развитие, показва душевността на героите си в конкретен исторически контекст, откроява типични черти от националния характер на българина. През 80-те години на XIX в. интересите на творците са ориентирани към осмисляне на историческото минало в две посоки: първата е възвеличаване на славните, но и трагични епизоди от националната съдба на общността, а втората - битовият свят на предосвобожденския човек. В този период Вазов започва да развива и друга линия в произведенията си, а именно - критичното си отношение към действителността в следосвобожденска България, т. нар. критически реализъм в българската литература. Тази идейна насоченост в текстовете му продължава и през 90-те години на XIX в., но с по-остра насоченост към социалните недъзи и негативните явления в обществото. В литературознанието творчеството на Вазов се обвързва с литературното направление реализъм, макар че в някои от произведенията му можем да открием елементи от предходното направление в българската литература -романтизъм.

ОСНОВНИ ТЕМИ И ПРОБЛЕМИ

1. България и всичко българско са в центъра на неговата идейно-есте-тическа вселена, те са съкровищница и извор за несекващото му творческо вдъхновение. Възхвалява многоаспектно всичко родно - българската земя и душевност (стихотворенията: Отечество любезно", Де е България", На България" и др.), родния език, историята и българската природа (стихотворенията: Българският език", Родна реч", При Рилския манастир", На Ком", Мусала", Към природата"; сборникът Легенди при Царевец"; пътеписите Розовата долина и Тунджа" и Един кът от Стара планина" и др.).