Влог

Правна уредба - чл250-257 ЗЗД, за банковия влог-чл420-425 от ТЗ; за наем на касета-

чл.451-45отТЗ;

Определение - съглашение при което влогодателят предава движима вещ на

влогоприемателя, който я получава със задължението да я пази и върне.

Видове:

1. Обикновен - чл.250 от ЗЗД;

2. Необходим- чл.251 от ЗЗД;

3. Неправилен-чл.253 ЗЗД;

4. Договор за банков влог - чл.420-425 от ТЗ;

5. Договор за банкова касета - чл451 -454 от ТЗ;

Предмет - движими вещи, пари, ценни книжа. Не могат да бъдат предмет недвижими вещи. Договорът за влог е:

1. Едностранен - по правило, но ако се уговори възнаграждение за влогоприемателя се
   превръща в двустранен- чл.250/2;

2. Безвъзмезден - по правило, но съгласно чл.250/2/, ако се уговори възнаграждение се
   превръща във възмезден;

3. Реален - сключва се с предаването на вещта;

4. Нетранслативен - не се прехвърля правото на собственост (освен при неправилен влог -
   той е транслативен);

5. Наименован;

6. Комутативен;

7. Каузален;

Обикновеният договор за влог (чл.250 от ЗЗД). Се сключва с предаване на вещта. За влогоприемателят възниква задължението да пази вещта с грижата на добър стопанин. Може да бъде прекратен по всяко време от страна на влогодателя, ако не е уговорен срок; Ако е уговорено възнаграждение, влогодателят го дава - чл.250/2/ ЗЗД. При обикновеният влог влогоприемателят няма право да ползва вещта, ако я ползва имаме налице неправилен влог и той дължи възнаграждение на влогодателя.

85