ГЛАВА 5

ВЛИЯНИЕ НА УПРАВЛЕНСКИТЕ ПОДХОДИ И КОНЦЕПЦИИ ВЪРХУ

МЕНИДЖМЪНТА НА ЛОГИСТИЧНАТА ВЕРИГА

Целта на тази глава е да се разгледа каква е степента на влияние на определена група от управленски концепции върху мениджмънта на логистичната верига. При формиране на групата са използвани следните три критерия: актуалност, задълбочена теоретична аргументация и практическа приложимост. В резултат на изследване на литературните източници и оценка по представените критерии могат да се посочат следните управленски концепции, които в най-голяма степен отговарят на поставените изисквания:

-концепция за фокусиране върху пазара и ресурсите:

-концепция за тотално управление на качеството:

-концепция за бизнес реинженеринг,

-концепция за конкуренция по време

Степента на влияние на всяка от тях ще бъде установена като се разгледат следните въпроси:

кратко описание на основните характеристики на посочената концепция:

разглеждане на възможностите за интегриране на мениджмънта на логистичната верига в рамките на представената концепция и

оценка на влиянието на съответната концепция върху изграждането на логистичните вериги.

1. Концепция за фокусиране върху пазара и ресурсите

Могат да се посочат най-общо две основни изходни направления при разработката на стратегически решения - ориентация към пазара, и/или ориентация към ресурсите. В тази връзка най-напред ще разгледаме двете концепции поотделно, след това ще оценим тяхното взаимодействие с помощта на портфолио анализ и накрая ще обобщим значението на пазарното и ресурсно фокусиране за мениджмънта на логистичната верига.

1.1.Концепция за пазарно и ресурсно фокусиране

1.1.1.Концепция за фокусиране върху пазара

Пазарноориентираната концепция за стратегически мениджмънт води своето начало от средата на 80-те години. Тя се основава на разработките на Harvard Business School, които разглеждат възможностите за постигане на стратегически конкурентни предимства посредством парадигмата "структурата определя ефективността". Според един от основателите на пазарния подход Майкъл Портър [104] предприятието следва да насочи своите разсъждения отвън-навътре като определя своите цели. изхождайки от стойностната верига. Към най-важните параметри на пазара той отбелязва клиентите, конкурентите и доставчиците. Според него пазарната позиция се определя от петте основни движещи сили на конкуренцията:

заплаха от нови конкуренти:

сила на доставчиците;

сила на клиентите;

заплаха от заместители на продукта;

интензивност на конкуренцията между съществуващите предприятия в бранша.

Изхождайки от тези движещи сили, Портър посочва два основни типа конкурентни предимства - ниски разходи или диференциация и извежда три базови (генерични) конкурентни стратегии. Под базови се има предвид, че те са