Влияние на тропосферния озон върху продуктивността на горите

(литературен обзор, анализ на състоянието на проблема)

1. Увод

Атмосферното замърсяване се обуславя с локален и трансграничен характер и вниманието на световната общност и в частност на EU към него расте. Състоянието и продуктивността на горите днес се свързват не само със задоволяване на ресурсните потребности на обществото, а все повече и с екологичната и социалната роля на горските екосистеми.

Негативният ефект на атмосферните замърсители върху общата физиологична активност намалява в дългосрочен план прираста на горите, влошава тяхното здравословно състояние и устойчивост. Този негативен ефект се засилва в условия на засушаване, водещо до нарушен воден баланс на растенията. Натрупването на биомаса е сумарен резултат от общата физиологична активност на дървесните растения и е пряко свързано с техния положителен въглероден и воден баланс (Bowes, 1991; Thomsen and Nellemann, 1994; Wellburn, 1994).

Наличието в тропосферата на озонови прекурсори (NO_X и SO₂), в съчетание с подходяща осветеност и температура, повишава риска от преминаване на праговите нива и критичните натоварвания с озон в горите. Акутното въздействие на озона предизвиква редуциране на фотосинтетична повърхност, потискане на фотосинтезата, дишането и транспирацията. Хроничното натоварване води до влошаване на здравословното състояние на горите, понижаване на устойчивостта им към патогени и понижаване на техния прираст. Прецизирането на критичните нива и подходът при тяхното определяне за основните типове гори е важна част от анализа на ефекта и прогнозирането на продуктивността и устойчивостта на горските екосистеми.

От своя страна, физиологичната активност също е свързана със степента на оводненост на почвата, въздуха и тъканите на растението. Атмосферните замърсители NO_X и SO₂ попадат в почвата и върху растенията под формата на киселинни дъждове, като интоксицират растителните тъкани и почвения разтвор. Затрудненото постъпване на вода през кореновата система при наличие на токсични вещества в почвата, както и нарушената транспирация поради затваряне на устицата водят до нарушаване на водния баланс на растението.

Атмосферните отлагания от антропогенен произход значително повишават естественото подкиселяване на почвата. Такова подкиселяване обикновено се асоциира с отлагания на сяра (S) и азот (N) под формата на окиси (SO₂ и NO_X). При рН на почвата под 5.0, някои хранителни вещества, като P, K, Ca, Mg, Mo и Cu, стават неразтворими, докато