ВЛИЯНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ФОЛКЛОР ВЪРХУ ДЕТСКАТА ЛИЧНОСТ

Практиката на българското училище отдавна е потвърдила непреходното педагогическо значение на най-добрите фолклорнио образци, които се приемат с интерес и любов от всяко ново поколение деца.

Сред жанровите препочитания на малките ученици в областта на фолклора неизменно водещи са предпочитанията към приказката. Поради това и в учебното съдържание по четене относителният дял на народните приказки е много по-голям в сравнение с другите фолклорни жанрове. От художествените белези на приказките, които обуславят нейната привлекателност за ученижите от началните класове, ще отбележим поляризацията на героите и неопределеността на времето и мястото на действието.Рязката поляризация на героите в приказката улеснява читатели безпогрешно да определят своите симпатии и антипатии и непосредствено да съпреживяват превратностите в съдбата на героите. Неопределеността на мястото и времето на действието пък допринася вниманието на читателя да се съсредоточи единствено в динамичната смяна на събития и действия.

Първокласниците с увлечение четат приказки за животни. Укрепналата читателска техника обуславя по-свободната ориентация на учениците от втори клас в света на приказките. Те насочват по-категорично предпочитанията си и към вълшебните, и към битовите приказки. При тях сравнително по-чсно се открояват критерии за предпочитания при избор на приказки за самостоятелно четиво: фантастични елементи, хумор и щастлив завършек. В трети клас интересът към народната приказка се обогатява чрез по-пълно разбиране на социалната определеност на събитията и постъпките на героите. По-целенасочено става вниманието на третокласниците и към човешките нравствени качества, към етичните проблеми, свързани с борбата между доброто и злото.

Всички ученици от началните класове проявяват подчертан интерес към гатанката. Практическото вникване в художественото съдържание претърпява определено развитие от първи до трети клас. Докато първокласниците често се опитват да налучкат отговора, в следващите класове постепено се проследява тенденция към по-осъзнато, по-аналитично разгадаване откриване на скрития предмет според иносказателно представяне на негови белези.

Като четиво детският фолклор привлича вниманието само на първокласниците. Песничките наричания за животни, растения и др. Представляват за начеващите читатели нова среща със любимите им приказни герои Ежко, Мецана, Зайо Байо. Шеговитите диалози-разговорки са харесвани заради закачливо-игривата си мелодика. Краткият обем на творбите от детския фолклор окуражава учениците от първи клас, които имат твърде неукрепнала читателска техника и дългият текс ги изморява бързо. Във втори клас учениците четат с интерес достъпни по идейно-образното си съдържание и по лексиката си откъси от народни песни, а сравнително по-определените предпочитания на третокласниците към отделни епически песни може да се обясни освен с по-добрата интелектуална подготовка, с по-богатия художествен опит на учениците и с характерната за възрастта повишена емоционална отзивчивост към необикновени постъпки на героите при необикновени обстоятелства.

Що се отнася до афористичните жанрове пословиците и поговорките, първокласниците най-често се затрудняват да вникнат сами в смисъла им, не долавят алегорията и ги тълкуват буквално. Във втори и особено в трети клас обаче учениците доста по-тчно тълкуват идейно-образното съдържание на достъпни пословици и поговорки и твърде сполучливо умеят да го съотнесат с познати житейски явления и нравстени проблеми.