ВЛЕЧУГИ

В еволюцията на животинския свят влечугите са следващото стъпало" след земноводните. Те първи от гръбначните животни се приспособили за живот далеч от водата. На Земята се срещат повече от 6000 вида влечуги. Цифрата изглежда голяма, но съвременните видове са незначителна част от голямата група на древните влечуги, населявали нашата планета преди стотици милиони години.

Най-древните влечуги (котилозаврите), сходни със съвременните костенурки, се появили в каменовъгления и в пермския период на палеозойската ера. Тогава климатът на Земята станал по-сух и земноводните не могли да се заселят по големи части от сушата. Древните влечуги, чиято кожа била покрита с плътни рогови щитчета, не се страхували от горещите слънчеви лъчи и се разселили широко по Земята. Разцветът им настъпил през мезозойската ера. Те населявали сушата (растителноядни динозаври игуандони, и хищни тиранозаври и др.), древните морета (ихтиозаври, плезиозаври и др.), някои дори се приспособили да летят (птеродактили). Древните влечуги били най-големите животни на нашата планета. Бронтозавърът напр. достигал дължина 20 m,

завъроподите 30 m, масата на брахиозавъра се смята, че била около 50 t.

В края на мезозойската ера поради изменение на климата и други условия влечугите започнали да измират и да отстъпват място на по-добре приспособените (с постоянна телесна температура) животни птиците и бозайниците.

Съвременните влечуги обикновено се отнасят към 4 разреда Костенурки, Хоботоглави, Люспести и Крокодили.