Властта и заслепението от нея

( Антигона от Софокъл )

Властта и заслепението от нея е една от най-често срещаните теми в човешкото битие. Всеки ден ние се сблъскваме с властта в различни нейни форми и най-често със злоупотребата с нея.

Властта като понятие съществува от дълбока древност. Още в произведенията на древногръцки автори като Есхил и Софокъл става дума за Власт и Сила. Именно Софокъл създава Антигона, произведение, в което много точно и ясно е разгърната тази тема. Властта е пряко изразена от Креон.Той е смел и решителен владетел,но заслепен от гняв,жалание за отмъщение и власт,погубва най-близките си хора.Ситуацията е сходна с нашето съвремие.Много самозабравили се властници управляват държавата,без да съзнават че не винаги са прави и от грешките и своеволията им страда най-много народът.

Като морален държавник и верен на ценностите и принципите си,Креон е отдаден на честта си: За него, казвам, обявих навред в града- ни гроб, нито оплакване от някого! Да се остави незарит- на кучета...В желанито си да бъде добър и справедлив владетел,той не съзнава жестокостта на заповедта си и последиците от нея.Няма ли право всеки човек да бъде погребан,като получи вечен мир и покой?Това съзнава единсвеноАнтигона,която защитава достойнството на мъртвия си брат.Но заслепен от гняв,той осъжда и младото момиче,дръзнало да оспори властта му. Нарича гордостта на млада жена неуместна за роба,чиито живот е в ръцете му. Заслепен от гняв, е готов да пристъпи един неписан закон-за кръвното родство,като накаже и невинната Исмена.По този начин той унищожава рода им.Креон се превръща в обиден човек с власт,готов да я използва за лично отмъщение.Дали това е поведение на добър и честен държавник,който гледа обективно на проблема,без да се ръководи от личните си пристрастия?!Човешко ли е да погубва толкова невинни хора,заради накърненото си достойнство? Заслепен от властта си, освен че губи общественото уважение и признание, той се превръща в тиранин и разбиранията му се променят: Какво, нима градът не е на вожда си? Властта му става прекомерна и безгранична, и високомерието му взема връх. Но отговорът на сина му Хемон много точно и ясно показва негодуванието и несъгласието: Прекрасно би царувал над пустиня!Креон не съзнава че,в яростта и желанието си за отмъщение постепенно е останал сам.Трагичната развръзка на творбата ни кара да осъзнаем,че властта е сила,но прави ли ни тя щастливи?

Строгият властник загърбва всякакви морални ценности и нарушава едно от основните човешки права- свободата, силно е уверен в себе си и своите заповеди. Никои не трябва да ги нарушава и трябва да ги приема за правилни, всички да се вслушват в по-висшестоящите. Това е и основното схващане на повечето съвременни управници, без може би да осъзнават, че не винаги те са прави. Именно такива творби ни карат да се замислим какво правим всъщност и не е ли крайно време да се вземем в ръце.