Софокъл Антигона

Властникът спасител или враг на общността

(Есе)

Темата за властта и правомощията на управляващия е основна в трагедиите на Софокъл. Пресъздаващ реалността, в която твори, авторът отразява тази болезнена за съвремието си тема по един до известна степен парадоксален начин, неочакван за широко разпространеното схващане в тогавашна Елада за добрия властник. Времето на тиранията като форма на управление в Древна Гърция налага противоречиви разбирания за взаимодействието между управляващия т. нар. тиран и общността. В първоначалния смисъл на думата тираните са хора, които заграбват върховната власт в името на някаква справедлива кауза. Често пъти обаче, те от спасители се превръщат в еднолични управници, чиято основна цел съвсем не е благополучието на народа. Постепенното изгубване на доверието във властта е сериозен за обществото проблем, който оказва силно влияние върху конкретно-историческия елемент в трагедиите на Софокъл и особено в Антигона. В лицето на наследилия Едип цар управник на Тива, Креон, Софокъл създава типичен образ на тиран, съсредоточил цялата власт в своите ръце. Противно на очакванията на жителите на Тива, субективното и егоистичното у него надделяват над решението му да управлява справедливо. Чрез неговия образ Софокъл доказва, че властникът, независимо от това, което твърди за себе си, е всъщност враг на общността и източник на несправедливост.

Трагедията Антигона е класически пример за съществуващите противоречия при реализацията на идеята за властта в древногръцките полиси. Ако разгледаме образа на Креон като характерен представител на тиранията основна форма на управление в Елада ще установим, че има крещящо разминаване между самооценката му за собствените действия и това, което е той в действителност. Властникът оценява себе си като справедлив и настойчиво се стреми да внуши това на своите поданици. Забраната, наложена от него да не бъде погребан Полиник, видимо нарушава божествените закони. В дългия си монолог от първи епизод Креон аргументира своята собствена гледна точка по проблема, вживявайки се в ролята си на справедлив и безкористен управник:

За мене, ако този, който властва,

не се държи за най-добрите правила

и ако страх е вцепенил езика му,

негоден е, така съм смятал винаги.

И онзи, който слага над родината

приятеля си, е за мен нищожество.