Никола Вапцаров

Влак

Влак през гарата протегнат.

Празник. Слънцето блести.

И народа се тълпи

на перона.

Той от жегата ще бега

там - навън, навън, навън

под дърветата, където

има в туй горещо лето

сянка и спокоен сън.

А отпред на влака чака

горделивата машина.

И кълба от дим изскачат

и се пръскат над комина.

Ние с тебе, мой читател,

ще отидем на Владая.

Там е толкова приятно!

Там на воля ще играем!

И когато падне мрак

над зелената гора,

ние с вечерния влак

ще се върнем у дома.

Влак, напред лети, лети!...

Но машината сама

не върви -

трябва пара.

Кой я кара? -

Машиниста и огняра.

Машинистът бди на пост -

той командва всеки лост.

А огняра, в пот облен,

хвърля въглища в пещта,

че машината реве:

Знай добре, знай добре,

пара трябва ми на мен,

много пара и вода.

Към Владая влак лети.

Пътя стръмен е нагоре.

И машината сумти

и се моли и говори:

- Ох, не мога, ох, не мога,

оставете ме за бога

дъх за малко да си взема!

А огняра отговаря:

- Няма време! Няма време!

- Уморена си - аз зная -

и отвръща машиниста. -

Ще починеш на Владая,

малко там ще те почистим

и ще ти дадем вода.