През периода 1917- 1921 година времето в Русия получава няколко отличителни характеристики, въведени от събитията февруарска революция , октомврийска революция, гражданска воина . В тези събития впоследствие десетилетия наред ще се посрещат гледните точки на две антагостични идеологии, затворени в метонимията Изток - Запад. Свободният избор на редица писатели определя Русия, дом, Родина да останат за тях само образи от миналото. Такъв свободен избор правят онези, които историята нарича първа вълна на руската емиграция. В Берлин и Париж - две столици на изгнаничеството - руските емигранти бяха създали компактни колонии...Вътре в тези колонии те се бяха хванали един за друг. Разбира се това е руската интелигинция, която принадлежи най-вече към демократическото русло...Така се появява феноменът руска емиграция. Русия и емиграцията са основна тема в творчеството на В. Набоков, особено от т. нар. сириновски период. Русия се е осъзнавала като непостижимо, завинаги загубено. Създадената през 20- те и 30- те години на XX век емигрантска литература е колкото идиолектно разнообразна, толкова и центростремителна към националната си идентичност, към своето руско ядро .

В трите основни центъра на живота на руската емиграция преди Втората световна война - Париж, Берлин и Прага, се събират представители на всички литературни поколения, носители на различни идейни и естетически пристрастия, пазители на опита на различните направления, школи, групировки от времето на руския модернизъм. Руското емигрантско творчество се представя пълноценно във всички литературни родове и жанрове: пезия, проза, детска литература.

Емигрантската участ, поглъща човека в принудителни опозиции, е една от съществените теми в цялото творчество на Набоков. Нещо повече, творецът разсъждава за статута на изгнаника. В т.нар. руски романи редица персонажи се индетеифицират с този статут. Емиграцията обаче не е свободен, а принудително избран път. В повечето от руските си романи Набоков представя именно тази участ на сънародниците си в изгнание.

Литературното наследсвто на руската емиграция е важен дял от руската литература на XX век. След революционните събития от 1917 г. и по вереме на последвалата ги гражданска война редица писатели се отправят зад граница. Те са представители, както на различни поколения, така и на различни направления. Такъв представител е В. В. Набоков.

Владимир Владимирович Набоков (23 април 1899-2 юли 1977) е руски писател, поет, колекционер на пеперуди и любител на шаха. 20 години от живота си прекарва в САЩ. Голяма част (включително наи-известните) от произведенията си Набоков пише на английски. Набоков е роден в Санкт Петербург, в богато и влиятелно аристократично семейство. Дядо му е бил министар на правосъдието в Русия. Баща му, криминологът Владимир Димитриевич Набоков, се занимавал същто с издателска деиност и политика. Набоков има двама братя и две сестри.

Детството и юношеските си години прекарва сам в Петербург, където през 1916 г. издава и първата си стихосбирка. За да избегне руската революция, през 1917 г. семейството му бяга в Ялта на Кримския полуостров. Както много други изселници, семеистжото му се отправя към Берлин, а Набоков, заедно с брат си се записжа в Кембриджкия университет в Англия. Там от 1919 до 1922 година следва естествени науки, руска и френска литература. През последните години от неговото следване баща му загива при опит да попречи на политическото убийство на Павел Милюков. През 1923 г. Набоков последва семейството си в Берлин. Там работи като частен учител, преводач, актьор и издава поезия, както и първата си новела Машенка, 1926 г. под псевдонима В.Сирин. През 1925 г. се жени за Вера Слоним, която също е руски емигрант. През 1937 година бяга с жена си, която е еврейика, и сина си Дмитрий във