ВКУС

Органът на вкуса се състои от особени образувания, разположени в брадавичките по горната повърхност на езика, лигавицата на мекото небце и надгръклянника, наречени вкусови луковици. У човека общият им брой се изчислява на около 2000. Вкусовите луковици имат конусовидна форма с връх, обърнат към повърхността на езика, и с основа надолу. На върха им се намира отвърстие. Те се състоят от продълговати епителоидни клетки, около които завършват специфично сетивните влакна на езичния и езично-гълтачния нерв. Чрез влакната на последните вкусовите дразнения се пренасят в продълговатия мозък, оттам до зрителните хълмове, а от тях до коровия център в извивката на гънката на морския кон, близо до обонятелния център.

Различаваме четири основни вкусови усещания солено, кисело, сладко и горчиво. От различното им качествено и количествено комбиниране се определят всевъзможните други видове вкусови усещания.

Изследванията показват, че за възприемане на основните вкусови усещания има специализирани вкусови брадавици, разположени на определени места в устната кухина. Например с върха на езика се възприема предимно вкусовото усещане за сладко, с ръбовете за кисело и солено, а с основата на езика за горчиво. Възникналото възбуждане по езично-гълтачния нерв стига до продълговатия мозък и оттам по възходящите нервни пътища се отправя към вкусовата зона в кората на големите мозъчни полукълба, където става тяхното осъзнаване.

Вкусово усещане възниква само в случаите, когато веществото, което го предизвиква, е разтворимо във вода. За неговото възприемане е от значение и температурата на разтвора. Много високата или много ниската температура понижава вкусовото усещане, поради което горещата или студената храна ни се струва безвкусна. Оптималната температура, при която вкусът е най-остър, се смята 24С. От значение за вкусовото усещане е и миризмата. На всички е известно, че ние оценяваме вкусовите качества на храната не само като я вкусим, но и като я помиришем.

При продължително престояване на дадено вещество в устата усещаният вкус се притъпява и след време това вещество може да ни се стори безвкусно. Следователно и вкусовите рецептори намаляват, своята възбудимост при по-продължително действие, на дразнителя, т. е. и на тях е присъщо свойството адаптация.