ВИТАМИНИ

Към групата на функционалните вещества спадат витамините. Това са сложни органични съединения с разнообразен химичен строеж и различен произход, които имат много голяма биологична активност и в минимални количества поддържат нормалното протичане на жизнените функции в животинската или растителната клетка. Животинският организъм не може да синтезира голяма част от витамините и следователно те трябва да бъдат задължителна съставна част на ежедневната храна. Има обаче витамини, които може да бъдат синтезирани напълно или отчасти и от животинската клетка.

Учението за витамините е тясно свързано с името на руския лекар Николай Ив. Лунин, който се смята за негов основоположник. През 1880 г. той доказал, че 1 за поддържане на нормалните жизнени функции в храната трябва да се съдържат освен познатите дотогава хранителни вещества въглехидрати, масти, белтъчини и соли, още и някакви други неизвестни вещества, влизащи в състава на млякото. Той е намерил, че ако група мишки се хранят продължително време с изкуствено приготвена смес от съставните части на млякото вода, белтък, масло, въглехидрати и,соли, животните изостават в растежа си, намаляват на тегло и най-сетне умират. В същото време контролната група мишки, хранени с естествено мляко, наддават на ръст и тегло и се развиват напълно нормално. Дълго време обаче на това откритие на Лунин не е било отдадено нужното внимание, въпреки че то е било потвърдено и от други руски и чуждестранни изследователи.

Голяма роля за изграждането на учението за витамините е изиграло и изучаването на т. нар. недоимъчни болести" у човека и животните. Още от незапомнени времена се е знаело, че редица заболявания възникват при продължително хранене с еднообразна и особено с консервирана храна. Така например много отдавна е установено, че болестта скорбут възниква при продължителни походи или плавания по море, когато в храната липсват прясно месо, плодове и зеленчуци.

Тази болест е вземала толкова много жертви между мореплавателите, че още през XVIII в. английското правителство е издало специален закон, според който на никой кораб не се е разрешавало да замине на далечно плаване, ако не е имал на борда си няколко коша с лимони или портокали.

В края на XIX в. вниманието на редица изследователи е било насочено към едно особено заболяване, наречено бери-бери, от което са заболявали и масово умирали бедните слоеве на населението в Китай, Япония и островите на Малайския архипелаг. Недоимъчният характер на това заболяване е бил доказан от холандския лекар К. Ейкман, който го е възпроизвел експериментално у кокошки и гълъби, като ги е хранел дълго време с полиран ориз. Той установил, че ако заболелите птици се захранят с неполиран ориз или ако към полирания ориз се прибавят обвивките му, болестта се излекува напълно. През 1910. г. полският учен Казимир Функ изолира едно биологично активно вещество, съдържащо се в обвивките на ориза, и показа, че само с няколко милиграма болестта може напълно да се излекува. Тъй като това активно вещество съдържа в молекулата си амидна група, Функ му даде името витамин, т. е. амин, необходим за живота. Впоследствие беше доказано, че и редица други болести, като рахита, пелаграта, злокачествената анемия, са недоимъчни заболявания, тъй като се дължат на липсата в храната на специални биологично активни вещества. Всички вещества, при чиято липса в храната се развива едно или друго недоимъчно заболяване, бяха обединени под общото име витамини. Някои от тези вещества, напр. витамин С, не съдържат азот в своята молекула, но въпреки това названието витамини се запази.

Недоимъчните заболявания, възникващи при липсата или недостига на