Виртуозния поет Христо Смирненски

Светлозар Игов

Христо Смирненски успява така млад да се изяви като виртуоз на българския стих, защото влиза в българската поезия, поел щафетата на стиха от своите блестящи предшественици - символистите. Сам Смирненски е не само ученик и приемник на символизма, но и въплъщава в поезията си ред от каноните на символистичната поетика.

На първо място - изразната лекота и музикалността на стиха. Известно е, че сливането на стиха с музиката е един от девизите на символизма, изразен от френския поет Пол Верлен. Българските символисти, това особено личи у Лилиев, наистина превръщат стиха в музика. А "вродената" (според Ат. Далчев) музикалност на Смирненски е една от най-очевидните и най-много подчертавани от критиката характеристики на неговата поезия. Но "музиката" на Смирненски се отличава от музиката на неговите учители и събратя. Ако музиката на Лилиев е музика на флейти и "арфи тънкострунни", то музиката на Смирненски е музика на тръбни звуци и духови оркестри. Това е музика на "улицата многогласна", а не камерната музика на неговите нежно-музикални предшественици.

И в областта на поетическата стилистика Смирненски е верен ученик на символизма. Той не само употребява най-често обичайните за символистите пищни, сложни епитети (от рода на "огнеструйни", "огнедишащи", "лунносребърни", "златолюспест", "златозвездна", "сребролунна"), но и характерни образи и настроения на символизма ("теменужен остров в лунносребърни води", "воала на здрач тъмносин", "есенни цветя", "морни гърди", "привечер лятна наметна пак с траурен плащ рамена").

Но най-характерната черта, която сродява Смирненски с поетиката на символизма, е самата същност на поетическия образ в неговото творчество, който в преобладаващата част от творбите му е образ-символ, загатващ "отвъдни" значения.

Символистите често си служат с образи, взети от митологичното, библейско и историческо минало или от далечни, екзотични предели - рицари, царкини, замъци, анахорети, квадриги и пр.

Смирненски също заема образи от митологията, Библията, приказките, литературата, историята или от далечни, екзотични предели, но проявява в това отношение избирателност към бунтарската традиция на човешката култура. Неговите любими образи-символи са богоборецът Прометей от митологията, Каин от Библията, Спартак от историята. Дори реални на пръв поглед, историческите образи у него са стилизирани в романтично-символистичен дух.

Образът на Роза Люксембург у Смирненски не се отличава по романтично-символна стилизираност от "спящите царкини" на символистите, "червените ескадрони" имат същите символни функции като "квадригите", а романтично стилизираните "роби", "пролетарии" и "работници" са аналог на символистичните "рицари".

В този смисъл Смирненски - дори в революционните си стихове, визиращи реални исторически личности - всъщност внушава стилизирани най-често в духа на символистичната поетика образи на романтични герои. Дори образи, които загатват някаква реалистична конкретност и социална типичност - Пролетарият, Работникът, Старият музикант, Цветарката, болното момиче от "Жълтата гостенка" - са романтично стилизирани в духа на един символистичен образен аксесоар. Образът на съвременника революционер Карл Либкнехт или Работникът у Смирненски е не по-малко романтично-екзотично стилизиран от историческия герой Делеклюз. Дори собствения си автопортрет в "Юноша" Смирненски изгражда в романтично-патетично приповдигната светлина и украсен със стилизирана символистична образност. В този смисъл Смирненски може да бъде определен като революционен романтик или дори като революционен символист.

Но макар и да носи много от белезите на символистичната поетика, творчеството на Христо Смирненски изразява и характерното за следвоенната епоха противопоставяне и преодоляване на символизма. Вече самата артистична виртуозност, с която Смирненски ползва някои от образците и стиловите щампи на символизма, е белег за изчерпаност на символистичната школа. Но Смирненски отива и по-далеч - към пародийно-хумористично творчество, което само по себе си е белег за преходна литературна епоха. Дори най-ярките изразители на символизма (от елегичния Димчо до нежния Лилиев) творят хумор. Но Смирненски е - въпреки късото време, което му е отредено за живот и творчество - най-пълноценно изявилият се и дори с най-обемно от всички свои съвременници хумористично и пародийно творчество. И то не е израз само на шеговития му нрав и чувство за хумор,