ВИКЪТ НА ЧОВЕШКОТО СТРАДАНИЕ

Интерпретация на II фрагмент от Зимни вечери на Хр.Смирненски

В произведенията на Хр.Смирненски ярко се откроява особеният интерес на автора към социалната тематика. Цикълът Зимни вечери дава най-пълна представа за града и неговата социална реалност.

Темата за човешкото страдание е основна в творчеството на поета, а градът е място преди всичко на социални конфликти. Там бедността и грижата са постоянни спътници в живота на много от хората. Корените на човешкото страдание Смирненски търси и намира в социалното неравенство в обществото. Но човешкото страдание има своите реални носители жертви на обществото са представители на най-уязвимите социални групи деца, старци, жени, инвалиди, безработни. Характерно за творчеството на поета е, че страданието е представено не само като социален факт, а и като лична драма на конкретни персонажи.

Цикълът Зимни вечери е лиричен репортаж през погледа на лирическия говорител към низините на живота, бедността, отчаянието и мъката в недружелюбния каменен град. Смразяващият вик на човешкото страдание струи от всяка строфа и буди у читателя размисъл и състрадание. Това е вик на безнадеждност, болка, отчаяние и безсилие. Това емоционално състояние е пресъздадено във всяка една от седемте композиционни части на поризведението.

Внушението за самотност и обреченост, за безизходица от мизерията се усеща още в лирическата експозиция. Ключов образ е градът-гробница, символ на бездушното общество, в което част от хората са лишени от житейска перспектива.

Темата за вика на човешкото страдание е намерила своята конкретизация във всеки от седемте фрагмента на цикъла. Във втория фрагмент метонимично се доизгражда образа на града и на този фон се представя драмата на едно работническо семейство. Тъжна е самотната разходка на поета край смълчаните хижи в зимната вечер. Непрогледната мъгла сякаш е погълнала града и се е настанила и в душите на хората. Цветовата гама е тъмна и потискаща, в унисон с чувствата на лирическия говорител. Но мъглата не е само фон, а символ на безизходицата на бедните и засилва внушението за самота и отчаяние. Това е пространството на вечната бедност и грижа. Хижите са смълчани и тази метонимия създава усещане за притаяване, липса на живот и радост в бедняшките домове.

Студената зимна вечер, пустият град и тъжният пейзаж не предвещават нищо добро. Хр.Смирненски конкретизира образа на човешкото страдание чрез стесняване на пространството до образа на дома. Но тук домът не е място за уют и хармония, а създава усещане за безнадеждност и обреченост. Зрителните представи за него са крайно пестеливи. Литотата къщурка и използваните в инверсия епитети завесата мръсна, продрана разкриват потискащата атмосфера на мизерията, в която живее семейството.

Зад мътните стъкла на бедната къщурка лирическият герой съзира потресаваща картина драмата на едно семейство. В контраст с представата за смълчаните хижи е темата за вика на човешкото страдание. То е в