Видове валежи

Общият обем на водата в атмосферата се изчислява на около сх,

където тя се намира едновременно в трите си агрегатни състояния - течно, твърдо и газообрязно. В газообразната форма е съсредоточено около 95% от общото количество вода, а останалите 5% са във формата на водни капки и ледени кристали в облаците и валежите. Водата пада в атмосферата в резултат на изпарението от повърхността на океаните и сушата, а също и вселдствие на транспирацията от растенията. Завръщането й на земната повърхност се осъществява посредством различни видове валежи. Този процес на непрекъснат обмен на вода между атмосферата и земята е основно звено в глобалния кръговрат на вода в природата. Валежът представлява падналата на земната поврърхност вда (в течно или твърдо състояние) или кондензирала се върху нея от атмосферата. Следователно валежите са не само продукт на кондензацията и сублимацията на водната пара, падаща от облаците, но и на онази водна пара, кондензирала се непосредствено върху земната повърхност. Всичко това предлага значително разнообразие на видовете валежи в природата. Класифицирането им се осъществява въз основа на различни признаци.

Според агрегатното състояние на падащата върху земята вода, те се поделят на течни и твърди.

Течни валежи са дъждът, ръмежът и росата. В зависимост от конкретните климатични условия на дадена територия те са характерни в течние на цялата година или на определен сезон. Течните валежи са изключително рядко явление в полярните райони, докато в умерените ширини те се наблюдават през цялата година. Основен елемент на течните валежи е дъждовната капка. Тя има размери от 0,5 до 6-7 мм за дъжда и под 0,5 мм за ръмежа. Падането на дъждовните капки зависи от скоростта на възходящите движения в облака, поради което облаците с голяма скорост на възходящите движения не създават благоприятни условия за образуване на дъжд. Друго важно условие за формирането на дъждовни капки е наличието на кондензационни ядра в атмосферата. Най-добри предпоставки за създаването и нарастването на водните капки имат облаци, изградени от капки и ледени кристали или там, където има струпване на твърди частички (прашинки) във въздуха. Характерна особеност на дъждовните капки е, че тяхната температура е малко по-ниска от тази на околния въздух и тази разлика нараства при изваляването едновременно на дъжд и град. Когато дъжд вали при отрицателни температури на въздуха или пада върху силно охладена повърхност, се образува поледица, т. е. Земята се покрива с тънка ледена корица.

Ръмежът е ситен дъжд с диаметър на водните капчици под 0,5 мм. Той е особено характерен за пролетта и есента и много по-рядко за зимата. Поради малката си маса капчиците падат много бавно и понякога като че ли плуват във въздуха.

По-голямо е разнообразието при твърдите валежи. Техни представители са сняг, град, суграшица, ледени зърна, скреж и слана. Твърдите валежи са характерни за полярните ширини и високите планински места на Земята. В умерените ширини те имат сезонно проявление и са присъщи за зимата. Много рядко могат да се наблюдават през ранна пролет и късна есен. За тропичните и екваториалните райони те имат епизодично проявление само в районите с голями надморски височини, като изключение от това правило са валежите от град.

Снегът е най-разпространеният вид твърд валеж за умерените ширини през зимата, а за полярните райони през цялата година. Наблюдава се голямо разнообразие във формите на снежинките. Така например американският метеоролг Р. Бентли изследвал 6000 снезжинки без да открие поне две еднакви. Най-общо те могат да бъдат класифицирани като звездовидни, стълбовидни, игловидни и пластинковидни. Най-разпространените форми на снежинките е звездовидна с шест лъча. Големината на снежинките зависи от температурните условия при образуването им. При много ниски темпреатури се образуват дребни и сухи снежинки, а при по-меко време се наблюдават едри мокри снежинки или снежинки парцали. За нашата страна този сняг е характерен за началото и края на зимния сезон.

Снежната или ледената суграшица се образува във облаци с висока скорост на възходящите потоци. В такива случаи, ако върху малки снежинки се натрупват и замръзват преохладени водни капчици се образува снежна суграшица. Тя представлява бели непрозрачни зърна. Ледената суграшица представлява зрънца с непрозрачно бяло ядро, обвито с прозрачен леден слой. Понякога ледената суграшица се възприема като разновидност на града.

Градът представлява обли, близки до сферичната форма парчета лед с диаметър от 0,5 до 5 см. Този вид валежи е характерен за лятото при образуване на мощни кълбесто-дъждовни облаци. Има различни схващания за образуването на градовите зърна. Най-често процесът на тяхното сформиране се обяснява с неколкократно издигане и спускане на замръзналите в горната част на кълбесто-дъждовен облак суграшечни зърна или капки. Това обяснява слоестия строеж на градовите зърна. Валежите от град имат обикновено пороен характер, често се наблюдават в умерените ширини, но най-интензивни са в тропиците.

В научната литература са описани много случаи на падане на градови зърна с големи зърна. През 1935 г. в Англия е паднал град с диаметър на зърната 5 см. В Индия през 1929 г. е отбелязан град с тегло на ледените късове от 1 до 3-4 кг, а най-големи градови зърна падали през 1850 в Азербайджан - те имали диаметър 30 см и тегло от 10 кг.

Други форми на твърдите валежи са ледените игли и леденият дъжд. Първите имат формата на тънки и дълги игловидни кристалчета, а вторите представляват дъждовидни капки, замръзнали по пътя от облака до земята, когато приземения въздух е с много по-ниска темпертура (по-студен) от лежащия над него.

Според мястото на своето образуване , валежите се поделят на високи ( атмосферни) и ниски (хоризонтални).

Високи са всички онези твърди, течни и смесени валежи, които се формират в облаците и падат от тях (дъжд, ръмеж, сняг, град, суграшица, снежни и ледени зърна и други).

Ниските валежи са резултат от кондензация или сублимация на атмосферната влага върху земната повърхност. Към тях се отнася росата, сланата и скрежът. Основната причина за тяхното образуване е ниската температура на земната повърхност.