Видове правни норми

I. Въведение -същност на правните норми

Правната норма е общо задължително правило за поведение за субектите на дадена държава. Тя се определя от държавата по особен ред чрез волята на оправомощени за това органи, ангажира съответни адресати, на които предоставя права и вменява задължения, регулира първично обществените задължения.

От една страна, правната норма е правило с конкретно определено съдържание, като от друга страна налице са правни норми, които съставляват правни принципи, общи начала, които съставляват облика на правото, имат указателно значение за съответните регулирани обществени отношения.

Правната норма се представя в най-опростения си вид като норма- предписание. В нея, правилото за поведение е пряко изразено. То съставлява директно разпореждане- задължение или забрана за действие.

Класическият позитивизъм директно счита правната норма за емблема (символ) на правото. Това не е парадоксално, защото търсенето на истината за правната норма е всъщност търсене на истината за правото. Позитивноправната норма е съставна част на позитивното право, а не просто съставна част от правото. Правото като цяло не е нормативно явление. Нормативност има в позитивното право, което е само едно от битиетата на правото, редом с тези като съвкупност от правни отношения и правни връзки, като идеи, като чувства, като юридически актове, като институции и пр. Правната норма е основна съставна структурна единица на позитивното право, основна клетка на организма на позитивното право, тя също така е основна съставна част на правните институти, правните отрасли и на правните дялове (материалното, процесуалното, публичното, частното, вътрешното и международното право).

Правната норма е част от т. нар. "правни предписания". Правните предписания са съвкупност от създавани от правните субекти юридически