Йолина Стоянова Мисирска

1-ви курс фак. N: 1402

Видове печати

В най-популярните терминологии, печатът представлява процесът на пренасяне на печатното изображение върху печатаемия обект, т.е. предаване на тънък пласт мастило от печатната форма чрез натиск върху печатаемата повърхност. Методите за печат се разделят на две групи: печат с използване на печатни форми и печат без печатни форми, които се наричат безконтактни печатни технологии.

Видовете печат са : офсетов печат, ситопечат, дълбок печат, тампонен печат който е разновидност на дълбокия печат, висок печат с разновидности флексо печат и топъл печат, сух печат.

Офсетовият печат е най-разпространения в момента метод за печатане върху хартия и картон. Използва се при отпечатване на книги, списания, вестници, плакати, визитни и други картички, хартиени и картонени опаковки и др. Той позволява възпроизвеждане на полутонови илюстрации в растер, както и на векторни илюстрации (вкл. текст) без използване на растер. Има ниски производствени разходи, много добро качество, независимо дали черно-бяло или цветно, висока производителност и относително лесна технология.
Технологичният цикъл включва заснимане от бял монтаж върху негативен филм, обръщане в позитивен филм и контактно копиране върху алуминиева плака. Алуминиевата плака се поставя на печатарската машина и оттам чрез копиране на намастилените участъци върху гуменото платно на офсетовия цилиндър изображението се пренася (offset) върху хартията.
Съвременните машини са силно компютъризирани и автоматизират този процес, като съкращават печатния процес. Във фотонаборните машини директно се получава позитивен филм за копиране върху алуминиевите плаки или дори директно самите плаки.
Офсетовият печат може да изобразява само две нива на цвят на всяка точка от отпечатания лист или има мастило, или няма мастило. Това налага използване на свръхконтрастни филми или хартия и затова за имитиране на полутонове се използват растери.

Ситопечатът е универсална технология за печат подобна на офсетовата. Позитивният филм се копира контактно върху фино сито, покрито с фоточувствителна емулсия. След експонация емулсията отпушва едни от отворите на ситото, а други оставя запушени. След това, върху готовото сито се поставя мастило, а обектът за печат се поставя под ситото. С натиск, мастилото се нагнетява върху ситото и там, където дупките са