Видове източници на правото

1. Същност на правните актове

Правният акт е словесно- документално изразяване на държавна и персонална воля в нормотворческата, тълкувателната, правоприлагащата и автономно решаваща дейност.

Правните норми намират систематическо място и подреждане в правните актове. Чрез тях правото, преодолява своята абстрактност и се институционализира. Само чрез формата на правния акт, правната норма добива познавателна и приложна стойност и правопринудителна сила. Правният акт е битието на правната норма. Двете правни категории - акт и норма са две страни на едно и също явление.

По дефиниция, правният акт е израз на една воля- на държавата, на физическо или юридическо лице. Тя е насочена към създаване на обществено необходими правила за поведение с общо задължителен характер. Волята се изразява външно в определена форма. Тази форма е "банка" на правни норми. Волята е насочена към определена дейност.
Право създаващата дейност определя правните правила за поведение. Чрез нея се формира правото като регулативна и защитна система. Неин продукт са Конституцията, законите и подзаконовите нормативни актове.
Конституцията е основен и върховен закон на държавата и обществото.

Законът е съвкупност от правни норми, които регламентират най-важните страни на обществените отношения. Той се приема, изменя, допълва и отменя по определена процедура и само от Народното събрание.
Подзаконовите нормативни актове се издават съобразно Закона от държавни органи в рамките на тяхната компетентност за уреждане на отношения, необхванати от законите по същата материя. Те могат да се подразделят по различни показатели: