ВИДИМО И НЕВИДИМО В РАЗКАЗА НА СВЕТОСЛАВ МИНКОВ ДАМАТА С РЕНТГЕНОВИТЕ ОЧИ

Димитринка Славейкова

web

Новата учебна програма по български език и литература за 8. клас включва нови автори, като Ивайло Петров, Светослав Минков, Емилиян Станев, представящи различни страни от естетическия облик на нашата литературна история.

Творческият свят на Светослав Минков е странен и необичаен за читателя, който познава повествователната традиция на Иван Вазов, Елин Пелин и Йордан Йовков. Ученикът от 8. клас е именно такъв читател. Затова запознаването му със спецификата на разказвача Светослав Минков предполага и изисква особено внимателно осъществяване.

Развитието на българската литература преди появата на твореца Светослав Минков очертава класическия модел на повествуване в рамките на т.нар. сериозна литература, отразяваща в реалистични картини историческия живот на народа (както е при Иван Вазов) и духовния мир на човека (както е при Елин Пелин и Йордан Йовков). Творчеството на Светослав Минков е ново, различно, оригинално и това е предпоставка литературният критик Симеон Султанов да го определи като самотник в българската литература.

Разказът Дамата с рентгеновите очи е типологичен за писателя за времето от 30-те години на 20. век. Художественото изображение се отличава с иронията, сарказма и пародията на познатите публицистични, художествени, вестникарски, модерни изяви. Оригиналният поглед на твореца към света и човека визира и основния конфликт на времето между Природата и Цивилизацията. От тази конфронтация произтича и необходимостта от създаването на човека анатомия, на човека марионетка.

Неочакваното екзотично заглавие провокира читателя със своето звучене и значение необичайното съчетание от понятията дамата и с рентгеновите очи предизвиква любопитството и особения хоризонт на очакването на възприемащия текста. Асоциативната връзка на първото понятие с рицарските романи и европейския цивилизован свят по-късно се иронизира и пародира. Фантастичното словосъчетание на научното понятие рентгеновите и анатомичното очи предизвиква въображението към странното чудо, което предстои да се разгърне пред читателския поглед. Сблъсъкът на различните нива на нагласите създава дистанцията на четящия спрямо произведението и го отчуждава от стандартния начин на възприемане чрез съ-преживяване.

Видимото и невидимото в разказа се разгадават постепенно и фантастично-необичайното се превръща в странно-абсурдно художествено пространство и време. Началото представя затвореното и изолирано пространство в чакалнята на института по разхубавяване. То назовава обикновените видими човешки присъствия в смешното и трансформирано виждане вместо кралици на красотата тук се очертават претендентки за титлата царица на грозотата. Всекидневно-битовото описание в едри щрихи на обичайните им