Иван Вазов

Видено и чуто - Първият млад българин, който...

Всеки мислещ ум у нас със загриженост следи развитието на едно обществено и

народно зло, на което всеки се плаши от сетнините, но лек никой му не намира.

Паническият страх от труда!

Животът ни от Освобождението насам тъй се е сложил, щото вместо да го спре,

дава още по-благоприятна почва на това зло. Къщата, училището, казармата,

политическите партии готвят гости за държавната трапеза, възпитават умовете,

изострят охотите в тая посока. Широките поприща за физически, ползотворен,

независим труд се презират и остават достояние само за ония, за които

българското небе е чуждо... Ламтежът за лесен поминък чрез службашеството, т.

е. "платен мързел", се посажда още в душите на децата. Един чедолюбив баща

бледнее при самата мисъл, че син му би станал земеделец, или занаятчия, или

търговец, и той си налага всички жертви, за да го направи годен за чиновник.

Всеки ден у нас едно рало се напуща, един занаятчийски стан опустява, един

дюкян се затваря. Всичко младо и кадърно бяга към служба. Страната губи здрави

ръце, здрави умове, здрави енергии, за да се увеличи числото на алчущите около

държавния бюджет търбуси.

Политико-економистите нека обясняват това явление като естествено у народите,

заживели нов политически живот - то си остава една тежка проблема и плаши...

Ето защо аз преживях няколко минути истинска радост, когато срещнах веднаж един

млад, пъргав, развит българин, който...

Но да говоря наред.

*

Връщах се един празничен ден из улица "Цариградска" (по-после "Цар

Освободител") от разходка в княз Борисовата градина и се отбих в

тютюнджийницата срещу дворцовата вратня, за да си купя цигари и поседна.

От това място гледката на улицата е доста занимателна за любящия да наблюдава.

Рояци контешки облечени господиновци и накитени дами надвечер минават по

широкия плочник край тютюнджийницата, отивайки за горната градина или идейки