Иван Вазов

Видено и чуто - Поборник

От когато една пияна тълпа сопотненци, не помня по какъв случай, би мюдюря1 в

Сопот, турското правителство, за наказание, престана да му праща подобни

управници.

Това показва, че и в онова време вироглавите българи биеха околийските си

началници!

Върховен представител на султана остана чаушът2, началник на жандармерията в

Сопот, състояща се от троица заптиета и четворица пандури българи.

През четирите години преди Априлското въстание чауш в този град беше Шериф ага.

Викаха му просто: Шерифът.

Хубавец, млад турчин из Карлово, от добра фамилия, с румено, пълно лице, с

черни мустаци и с черна коса, която носеше като християните против турския

обичай, с правилен, малко гърбав нос. Той имаше черни големи очи, твърде

блестящи, усладени с кротък, нежно-меланхоличен поглед.

Завършен тип на турчин от примеса на азиатска порода с южноевропейска.

В това добро тяло живееше добра душа.

Тоя Шериф обичаше българите.

И те не го мразеха.

Жените го харесваха и се вгледваха в него.

Като същи нововремски турчин, който се почита, Шерифът притежаваше модния и

сладък порок да обича ракията, лютата. Той я пиеше скришом по кръчмите в голяма

мерулка, гаврътваше изведнъж, без въсене и без вода.

Но той беше добър човек.

Той другаруваше с младежите и често бе канен на пиршествата ни на къра, под

сенките. Там, под свирнята на цигуларите цигани и блъсъка на дайретата, пиейки

из големи чаши върла бистра ракия, той слушаше или разказваше, в едно сърдечно

побратимяване с раите сладострастни турски анекдоти и весели масали.

Точен и съвестен изпълнител на служебните си обязаности, той, по природна

доброта, и когато беше строг, умееше да бъде приятен човек.

Една нощ, когато излазяхме десетина младежи из една къща, закъснели на

комитетско заседание, срещна ни без фенер нощната стража, предвождана от