2.3.5.Вид и видообразуване.

В резултат на изменчивостта и наследствеността индивидите в дадена популация не са еднакви. Те се различават по редица белези. Едни от тези белези са полезни в борбата за съществуване, а други не. Полезните се запазват от естествения отбор, а вредните се унищожават.

Всеки вид е съставен от популации. Популацията е съвкупност от индивиди на един вид, които обитават постоянно дадено място, където се размножават успешно и оставят плодовито потомство.

Популациите от един и същ вид живеят при различни условия. При различните условия отборът запазва различни белези. Затова и популациите се различават една от друга. Освен това условията за живот се променят непрекъснато. При новите условия едни популации имат предимство в борбата за съществуване и се запазват от отбора, а други се оказват неприспособени и загиват. Разликата между популациите се засилва и във вида се създават разновидности.

Така еволюцията се осъществява в популациите и довежда до зараждане на нови видове.

Английският учен Дж Рей за пръв път използва термина вид" като единица за класифициране на организмите. Според него видът е съвкупност от организми, които са с еднакви белези, размножават се помежду си и дават плодовито потомство.

Карл Линей доказва, че в природата всички живи същества са групирани във видове. Те са неизменни според Линей. Видът е множество от родствени организми, които си приличат по устройството на тялото и при размножаването си дават себеподобни.

Според Ж. Б. Ламарк видовете са непостоянни и не съществуват реално. В природата има индивиди, които човек за удобство обединява във видове, родове, семейства и т. н. Затова видът съществува само в представите ни. Това е сбор от сходни индивиди, чиито поколения оставят неизменени, докато не се променят условията, при които живеят.

Дарвин смята, че видът съществува чрез различните си разновидности.

Няма рязка граница между вид и разновидност. Видът е рязко различаваща се разновидност, а всяка разновидност е зараждащ се вид.

Видовете се образуват в хода на еволюцията в резултат от изменчивостта, наследствеността и действието на естествения отбор. Видообразуването се осъществява чрез дивергенция и конвергенция на белезите.

Дивергенция. В хода на еволюцията в родствени организми се формират различни белези. Едни от тях са полезни за вида, а други вредни. Естественият отбор запазва полезните и унищожава вредните. В резултат на това белезите на индивидите от един и същ вид се раздалечават.

Процесът на раздалечаване на белезите се нарича дивергенция.

Появяват се разновидности. В следващите поколения разликите се засилват, защото някои от разновидностите се оказват неприспособени в борбата за съществуване и загиват. В крайна сметка разликите между разновидностите стават толкова големи, че началният вид се разпада на два и повече нови (фиг. 2.5.).

Конвергенцията е точно противоположен процес.

Той се изразява в независимо образуване на сходни изменения при неродствени организми.

Класически пример за конвергенция е формата на тялото и плавниците на живеещите във водата риби, влечуги и бозайници, например акула, ихтиозавър и делфин (фиг. 2.6.).

Видообразуване. Дарвин си представя видообразуването като постепенен процес. Според него то се осъществява по следния начин.

В резултат от изменчивостта и наследствеността индивидите в началния вид стават разнообразни. Едни от тях притежават типичните за вида белези, а други се различават. Типичните за вида индивиди имат еднакви потребности от условия за живот. Затова между тях се води упорита борба за съществуване. Индивидите със силно изменени белези имат по-различни потребности. В резултат на това те може да се окажат по-приспособени в борбата за съществуване и да оставят потомство, в което изменените белези се подсилват. Този процес продължава и в тяхното поколение. Индивидите с най-големи разлики помежду си имат и различни потребности. Те може да живеят добре заедно. Така постепенно се появяват форми, между които разликите са много големи и те трудно биха могли да се отнесат към един и същ вид. Това са разновидности. Разнообразието в устройството и в потребностите им благоприятстват тяхното размножаване и разселване. Те преживяват по-добре на места, които не се обитават от други индивиди на този вид. Ако изменените белези дават предимство в борбата за съществуване и на новите места, то под действието на естествения отбор измененията се запазват и засилват във всяко следващо поколение. Новополучените разновидности все повече се различават от изходния вид.

Ако в мястото, където е останал да живее началният вид, условията за живот се изменят, индивидите се оказват неприспособени и измират. Изчезва изходната форма, а продължават да съществуват разновидностите в новите местообитания. Тези разновидности се превръщат в подвидове и при тях измененията продължават да се задълбочават под контрола на естествения отбор. С течение на времето те стават нови видове.

По мнението на Дарвин по подобен начин се образуват и по-големите систематични групи: родове, семейства и т. н.

При видообразуването естественият отбор довежда до усложняване и усъвършенстване на организмите. Получават се по-висши организми. Според Дарвин обаче това не става винаги. Ето защо наред със сложно устроените организми съществуват и далеч по-просто устроени.

Появата на нови видове е особено важен етап от еволюцията на живата природа. Не напразно трудът на Ч. Дарвин е озаглавен Произход на видовете по пътя на естествения отбор". В представите на Дарвин видът е вътрешно противоречив. От една страна, като резултат на еволюцията видът е цялостен, приспособен към дадената среда, стабилен; от друга като етап от еволюционния процес той е динамичен, дава нови видове.

Между различните видове съществуват по-близки и по-далечни връзки. Благодарение на това живите организми може да бъдат подредени в една система според техния произход и степента на родствените им връзки. Тази система е естествена, тя съществува реално в природата.