Вицовете и анекдотите са неотменна част от ежедневието на всички хора. Особено впечатление прави голямото разнообразие и колоритност на всевъзможни теми и сюжети вплетени в културата на славянските народи, както в миналото, така и в днешно време. За да разберем значението на вицовете и анекдотите в наши дни, ще трябва да дадем определение на понятието анекдот и да проследим историческото развитие на този интересен жанр на народното славянско творчество.

Анекдотът е кратка история с неочакван край, която кара хората да се смеят. Слушателят трябва да бъде запознат с историята, иначе тя няма да бъде смешна. Въпреки, че анекдотите са сравнително прост и разпространен жанр, има определени правила за разказване. Доста често на публиката се налага да може да разпознае главните герои, които участват във фиктивния свят на смешката. Хуморът е част от културата. Повечето вицове са интернационални и са достъпни за повечето хора, но други са много специфични и могат да бъдат разбрани от определен брой хора, било то разделени по професионален, национален или дори етнически признак. Ето защо можем да отделим вицовете на славянските народи в отделна графа, защото те са уникални по своята същност. Това може да се докаже, чрез почти еднаквото историческо развитие на славянските племена. Тяхната малко или много обща история води до създаването на близки по характер културни герои, които намират място в хумористичните разкази. Като пример можем да приведем българските и сръбските вицове за Крали Марко или Марко Кралевичи, за чиято етническа принадлежност все още се водят спорове.

Славяните винаги възпяват своите герои, било то в песни, оди или един съвсем кратък виц, който разкрива смешната страна на героичното минало. Способността за самоирония у славянските народи е достойна за възхвала, като именно тя ги запазва живи в тежките векове. Тази черта може да се отдели в графата за уникални славянски вицове, защото всеки един славянски етнос има поне по едни, а в повечето случаи и повече културни герои, които стават обект на народния анекдот. Пример може да бъде приведен от руската история, и по- точно с героя от гражданската война в Русия Василий Иванович Чапаев, както и неговите помощници Петка и Анка Картечарката. Тези герои са пряко доказателство за чувството за реалност на славяните. Тук виждаме, че освен възпяването на своите герои славянската общност дава облик и на отрицателните им черти чрез вицовете, като по такъв начин се прави един доста рязък контраст, който води до смешното. Чапаев е герой на Русия, но това не означава, че той не е човек като всички останали. С помощта на неотлъчните помощници Петка и Анка, се разкриват смешните черти на тези герои, които забавляват хората. Като подобен персонаж можем да споменем и творението на Алеко Константинов Бай Ганьо, които е олицетворение на целия български народ. Тук се дава сила на простоватото разбиране за света на българите в началото на XX-ти век. Повечето от анекдотите свързани с Бай Ганьо съпоставят българската и чуждите култури. Обикновеният стереотип е: Бай Ганьо, Турчинът и Американецът, като тук трябва да се каже, че има множество комбинации, в които винаги участва прословутият българин. В крайна сметка именно той излиза победител, най-умен и съобразителен в края на случката, като характерно е разкриването на простотата на Бай Ганьо Чрез тези анекдоти, в които българският герой се налага над другите, се вижда един комплекс на българите, които разкрива своята същност в тези хумористични разкази. Дългото подтисничество насажда в българите чувството за малоценност, което избуява в надмощието в един измислен свят представен по забавен начин.

Вицовете винаги са отразявали историческата реалност в един или друг период от време. Всичко, което хората виждат минава през призмата на анекдота, като показва смешното в макар и тъжните реалности на нашето време. Може да се даде пример с вицовете за циганите. Този вид хумористични истории никога не са имали за център расизма, те просто отразяват начина на живот на едно по- различно общество, което живее в нищета и все пак намира сили да се весели. Въпреки това има установен стереотип в съзнанието на хората, който изтъква ромската общност като нечистоплътна и безработна. Народите виждат тази страна от ромската култура и я описват чрез вицовете.

Уникална група вицове са политическите вицове на страните от бившия социалистически лагер. Тези анекдоти нямат аналог в другите култури. Това е един изключително популярен жанр, който вече започва да запада заради новата политическа обстановка в тези страни. Въпреки това осмиването на политиците е