ЕЛИН ПЕЛИН - " ВЕТРЕНАТА МЕЛНИЦА "

РАЗКАЗ ЗА ВЪЗСТАНОВЕНАТА ХАРМОНИЯ

Духовната сила е най-вече в отношението към живота - любов и вяра, надежда и сегурност. Така българинът прекрачва от 19-ти век в 20-ти, като личност със здрав селски манталитет, реален, земн, уповавщ се на материалното и произлизащото от него духовно виждане на света и човека. Този българин се сблъсква на границата на двата века, на двете епохи, с нов морал, с нов светоглед, с нови обществени отношения. И продължава да живее и да се бори, както векове наред, уповавайки се на себе си, вярвайки в бъдещето, и най-вече - на своето жизнелюбие, което го кара да бъде оптимист, борец и съзидател на хармония.Такъв е той-българският селянин , в разказите на Елин Пелин.Писателят изобразява не само промените в света на човека от нивите, а и с тъга възпява загубените добродетели на старото време, на патриархалния бит, на родовия морал.

Душевността на селския човек е особен художествен филтър за нерадостното им човешко битие.Героите носят в душата си елин-пелиновска жизненост. Философията им за живота е витална, по езически пълнокръвна и земна. Те надскачат тъжния си делник и мечтаят за нова радост в живота си. Трима са Елин-Пелиновите персонажи в приказката за възстановената хармония, за любовното щастие във "Ветрената мелница" - Лазар Дъбака, Христина и дядо Корчан.Мечтата ще се превърне в реалност. Душите на тримата герои ще се понесат на крилете на радостта и странният Елин-Пелинов символ на човешка жизненост и духовна щедрост - "ветрената мелница" - ще завърти всички в страстния, огнен ритъм на ръченицата като във вечния кръг на живота, събрал мъката и радостта на човека между раждането и смъртта.

Според философията на разказа установяването на хармонията в света е резултат от свободния труд, чистото изкуство и искрената любов. Трудът е свободен, когато не е обвързан с практически цели. Изкуството е свободно, когато е чиста наслада, както в надиграването между Лазар и Христина. Любовта, освободена от условностите на