Поетът живее в съвременността, живее за нея и чрез нея има я в себе си като свръхчувствително сърце, леко ранимо и необикновено устойчиво на изпитания и страдания. В лириката му няма следа от неговата сдържаност зрелите му стихове разкриват динамичен темперамент, категоричност на социално-етичната му поезия, ясни идейни преценки, взискателно осъзнаване на себе си като човек на новото време.

В поезията му се носи дим на барут, чуват се отгласи от грандиозни битки, от обсади на градове и страни. В нея има патос и страдание, отразени в очите на загиващите, избивани по площадите на борбата. В същото време поезията му е дълбоко интимна, със съкровени вътрешни струни. Изповед на един личен живот, споделеност на велики, вътрешни дела и в същото време отражение на една самотна душа. Той е поет, който търси самотата без да отбягва хората.

В стихотворението Тишина лирическият герой за един миг пожелава да остане с тишината на болничната стая. Той изпитва нужда да остане сам със себе си. Но цялото му жадно за живот същество се бунтува срещу мъртвата тишина. Лирическият герой тук е самият поет, който споделя, че разбира гласа и езика на всички вещи на стъпките, на вятъра, на капките и улиците. Тишината означава смърт, прекъсване на връзката между него и околния свят, от който той е жива част, с който е свързан. Светът живее в сърцето на поетa:

... Аз целият

разсечен съм от релси,

пронизан съм

от думи,

от куршуми,

от плугове

и крачки разоран,

в мен удрят чукове

и шепнат устни,

и кораби реват,