Елин Пелин

Веят ветрища

Лето, лето!...

Над полето

слънце спрено,

нажежено

сипе лъчи

огън-жарки

над главите

на жетварки.

По полето

нажежено

ниви златни

се люлеят -

като море

позлатено.

Тук се чуй -

коса звънти,

тамо песен

проехти.

И кипи

труд упорно:

моми жънат

неуморно,

дорде слънце -

цар небесни -

се наслуша

тъжни песни

и умори си

очите,

и прибере си

лъчите,

и далече

то избяга,

и отиде

да си ляга!