Велинград

Най-големият балнеоложки курорт в България

Намира в най-хубавата част на Западните Родопи - Чепинската котловина, при надморска височина от 700 до 1 800 м. Създаден е през 1948 г. при сливането на трите села Каменица, Лъджене и Чепино. Територията на общината е 818 000 дка. Тя включва един град и 18 кметства с 35 населени места. Населението е 44 250 жители, от които в общинския център Велинград живеят 26 500, а в селата - 17 750. Градът е разположен в живописна долина на река Чепинска на височина 750 м и отстои на 81 км от Пловдив и на 196 км от Смолян.

Красивата природа се допълва от мекия и приятен климат. Слънчевите дни са 74% от всички дни през годината. Тук рядко падат мъгли. Средната януарска температура е 1.8 Сj, а средната юлска е 18.7 Сj. Средната годишна температура е 9 Сj. Зимата е мека с чудесни условия за ски, лятото - прохладно, а есента е по-топла от пролетта. Общината е с най-продължителното слънчево греене през годината. Курортът е профилиран за лечение на белодробни заболявания, ставни заболявания,на опорно-двигателния апарат, на нервната система, гинекологични, в това число и стерилитет, бъбречни, чернодробни, стомашно-чревни и много други. По изобилие и разнообразие на минералните си води Велинград се нарежда на първо място в България. Температурата на минералните извори е между 28-86 Сj. Известни са шест термоминерални находища Чепино, Лъджене 1, Лъджене 2, Каменица, Драгиново и Варварски бани. Бликат около 80 извора, които по количество и състав съчетават едновременно лечебните възможности на водите в Хисаря, Баня и Наречен. Общият дебит на 80-те минерални извора е 170 л/сек. Градът разполага с над 10 минерални открити и закрити басейна с градски плажове, над 50 хотела, 43 почивни домове и санаториуми и 6 минерални бани. Истинско чудо на природата е най-големият карстов извор в България - "Клептуза", от който всяка секунда на повърхността бликат 570 л. леденостудена вода, която образува две езера, вливащи се в Чепинска река.

Тези природни дадености са предпоставка Велинград да стане един от най-големите балнеоложки курорти у нас с годишен капацитет над 300 000 почиващи и туристи. Градът има потенциал за развитие и на зимния ски туризъм.

Местността Свети Спас, близо до минералните извори в Чепино, е посещавана от незапомнени времена от хора, свързващи лечебните й свойства със светията на здравето. Посещава се на Спасов ден от вярващи с надежда за изцеление.

Културни обекти като Историческият музей, Картинната галерия, читалища и кина предлагат развлечения и отмора за гостите на града.

Изключително живописни са околностите на Велинград - богати иглолистни и широколистни гори, красиви поляни и кристално чисти реки. Известни със своята прелест са местностите Юндола, Белмекен, Куртово, Кладова, Черновръх и много други. Примамливо място за спортисти и риболовци са язовирите "Батак", "Доспат" и "Белмекен". Ловните и дивечовъдни стопанства в района предлагат много добри условия за развитие на ловния и риболовен туризъм.

ДоВелинград се стига по асфалтиран и теснолинеен железопътен път Септември - Добринище, минаващи през живописното дефиле на р. Чепинска. Има редовни автобусни линии от София (120 км), Пловдив (86 км), Пазарджик (48 км), Пещера, Ракитово, Благоевград, Батак(26 км), Септември (31 км), Разлог (69 км) и др.

Градът има двеж.п. гари централна в Чепино и южна в Лъджене, непосредствено до езерото Клептуза и хотел Велина.

Историческо развитие

Велинград е съставен от три селища след сливането им през 1948 г.: Каменица, Лъджене и Чепино. За най-старо от тях се смята с. Каменица, чиято стара църква датира от 1816 г., а най-новото е с. Лъджене. Градът е разположен в западната част на Чепинската котловина при надморска височина 800 м.

Западните Родопи и Чепинската котловина се обитават още от праисторическо време. Откритите предмети край крепостта Цепина са от каменната, бронзовата и желязната епоха. Преди 4000 години в долините на Родопите живеели тракийските племена беси и сатри. Столицата на бесите е била някъде около Пазарджик. През 46 г. римляните завладели Родопите. Така започва един смесен трако-римски период, който продължава до идването на славяните.

През този период животът в Чепинския край изглежда е бил твърде интензивен. В кв. Каменица е разкрит римски каптаж на стара баня и намерени римски монети. Открит е водопровод, отвеждащ водата от м. Кутел към м. Костандица. В кв. Чепино са намерени следи край баните. В кв. Лъджене, вляво от шосето за Юндола са намерени основи на голяма обществена сграда.

Не може да се каже точно кога Чепинският край влиза в пределите на българската държава. Намерено е интересно указание от Ст. Захариев в което той споменава един документ, открит в развалините на манастира "Св. Спас", който се намира край с. Белово. На него било отбелязано, че манастирът бил строен през 1040 г. от княз Георги, брат на българският цар Петър II Делян. Българските царе и князе идвали тук, за да се поклонят на чудотворната икона, след което отивали "да се къпят на Чепинските бани".

Смята се ,че падането на крепостта Цепина и на целият Чепински край под турска власт е станало през 1371-1373 г. След това събитие настъпили редица сериозни промени в живота на тукашните българи. Стремежът за асимилация на българското население особено се засилил през ХVI в. Населението на Чепинския край не прекланяло глава и упорито се съпротивлявало на турските завоеватели. По времето на Мохамед IV (1656-1661 г.) част от населението е било принудено да приеме мохамеданството. Друга част обаче твърдо устоявала на натиска и се оттеглила в планината, в близост до село Каменица. С терор и оръжие турската власт се наложила и променила вярата на голяма част от населението на Чепинското корито, но народността и езикът се запазили. Чепинци продължили да говорят звучния български език, да пеят мелодичните си песни, да тачат обичаите си. Българомохамеданите са запазили много от традициите на християнския култ.

Чепинското население не останало настрана от Възраждането и националноосвободителните борби на българския народ. През 1818 г. каменчани изградили новата църква "Св. Тройца". Тя се превърнала в средище, където се укрепвало българското самосъзнание и се разпространявали знания и просвета. Църквата взела активно участие в създаването на първото килийно училище, което се открива през 1846 г. Първият учител бил Илия Ждраков.

Село Чепино е разположено най-южно в котловината, в близост до прочутата средновековна крепост Сераика (Цепена), откъдето произлиза и името му. Крепостта се споменава от византийските писатели още през XIII - XIV в. Тя е останала в български ръце до 1657 г., когато е била разрушена от турците.

Село Лъджене е било някогашен феодален чифлик, около който, поради наличието на минералните извори и баните, се е създало селище. Името Лъджа - баня произхожда от там.
Село Каменица е изградено след потурчването. То е било унищожено от турски зулуми и е подновено през 1869 г.

Плажът във Велинград е първият в Европа

Датата е 25 юли 1937 година. Тогава вместо Велинград е имало три отделни селища - Лъджене, Чепино и Каменица. Според гръмко заглавие в тогавашната преса на този ден отваря врати "първият по рода си в Европа минерален плаж с грамадни открити плавателни басейни за възрастни и за деца, с всички удобства, пясъчен и тревен плаж".