Величието на човешкия устрем в поемата Септември

След Пенчо Славейков Гео Милев е най-яркия воин на модерността в българското литературно пространство,най-последователния радетел за отхвърляне на остарелите сковаващи догми ,на изчерпалите своя потенциали в известна степен банализирани естетически похвати в изкуството.Той е не просто творец,който вижда в модерната културна практика нови пътища,нов хоризонт.Поетът е част от поколението ,преживяло рухването на световния порядък,краха на традициите,илюзорността на стремежа към хармония и съвършенство.И става част от духовния бунт на това поколение,настояващо изкуството да изразява не целостта,а раздробената ,оголената същност на света;не илюзията за съвършенство ,а грозотатта и жестокостта на битието в неговата примитивност и уродливост.Това е тотален бунт срещу всичко ,което е било и е в изкуството и реалността-бунт ,стремящ се към радикално преустройство на света.

Основен принцип на творците , повлиани от естетиката на експресионизма е рушенето-както на традиционната поетическа структура,така и на поетическия език.Ключови думи за експресионизма са бунт,вик,взрив.Оварваряването на поезията,стремежът към първичност се явява антитеза на естетската изтънченост в поетиката на символизма.Това схващане Гео Милев утвърждава още със статията си Поезията на младите.Българската поезия има нужда от оварваряване .От сурови сокове,в които има първобитен живот,за да й предадат живот;за да влеят живот на мъртвата поезия.Разрушеното единство на реалността,разколебаните устои намират адекватно отражиние в характерната за експресионизма фрагментарност.Светът е пресъздаден не дистанцирано обективно,а чрез проекцията на образа му в душевния живот на Аза.Обективно и субективно се преплитат в сложно единство,за да оформят един нов свят-пресътворен силно субективиран,едновременно реален и абсурден,гротесково деформиран и несъразмен,ужасяващ в своята бруталност и може би именно за това истински убедителен.

Такъв е светът в художественото пространство на поемата Септември-най-ярката и забележителна творба на Гео Милев. Жестокостта и безумието на събитията от 1923г. В България ,превърнали се в истинска гражданска война,доказват още веднъж уродливата деформираност на света,пропастта между власт и народ.неслучайно в поемата поетът иронично ще зададе въпрос:Прекрасно!Но що е Отечество?Тази жестокост разтърсва твореца и протестът му намира израз в раждането на произведението.

Тръгвайки от конкретнотосъбитие,в поемата Гео Милев достига до универсални философски обощения-за човека и човешката история,за сблъсъка между справедливия порив към правда и свобода и безогледната брутална жестокост на властниците.както сам той определя в Открито писмо до г-н Вазов,това е творба ,чиято идея е отхвърляне на всичко,което тежи върху човека като кървава случайност/съдба/,на