Величието и нравствеността при втората среща с бунтовника

Вазов се вълнува дълбоко, когато научава, че съвсем обикновени хора проявяват искрено родолюбие. Именно за това писателят превръща чутата във Врачанско случка в трогателен разказ за човещината и милосърдието Една българка.

Баба Илийца забравя себе си в стремежа си да спаси живота на собственото си внуче и на непознатия момък, който се жертва за свободата на всички българи. Нравственото величие на старата жена се състои в безрезервната й помощ за бунтовника, в желанието й да го приюти въпреки смъртния риск. Макар да не разбира докрай идеалите на въстаниците, челопеченката рискува. Старицата не се отказва от обещанието си към момъка, дори когато погрешно разбира, че внучето й е умряло. Вазов умело внушава идеята, че жени като баба Илийца са съхранили и пренесли през вековете българското име.

При втората среща на челопеченката с бунтовника изпъкват убедително нейното милосърдие, майчинска загриженост и християнска всеотдайност. Писателят разкрива тези добродетели на старицата, като проследява речта, поведението и мислите на героинята. Отношението на бунтовника към безрезервната помощ на баба Илийца също прибавя убедителност на нейния свят образ.

Старицата се справя с непреодолими наглед трудности, за да изпълни даденото пред бунтовника обещание. Челопеченката успешно преминава реката заедно с турците благодарение на умението си да общува с всякакви хора. Ревностната християнка надделява в спора със сприхавия калугер и успява чрез кражба и лъжа да вземе от светата обител обещаното. Пред бурната река жената не се поколебава и потиска страха си, за да стигне навреме при изтощения младеж. Когато го среща за втори път, баба Илийца го поздравява като истинска майка Добър ти вечер, момче. Думата вечер в поздрава издава подсъзнателното желание на старицата да успеят да се скрият навреме, използвайки мрака.

Челопеченката се отличава с изключителна скромност. Тя е била принудена от сприхавостта на калугера да открадне расо, за да може изтощеният момък да се стопли. Жената е излъгала, за да вземе обещания хляб от манастира. Тя гласно моли Бог да й прости греха и това е единственото споменаване на собствените й премеждия в продължение на цялата среща. Християнският морал задължава старицата да не разказва на момъка за трудностите, които е преодоляла заради него. Човечността и майчинската загриженост стоят в основата на любопитството, което баба Илийца проявява към съдбата на безименния момък. Жената първо изчаква изтощения младеж да се нахрани и едва тогава го разпитва, за да може той да облекчи мъката си, като сподели със селянката за