Величието и трагизма в поемата Септември

Философският и етичният смисъл в конфликта
земя небе, човек бог

Трагизъмът и оптимизъмът в поемата Септември

Моменти в поемата: Проблемът за бъдещето, проблемът човек отечество, човек власт, водач народ; проблемът за свободата, конфликтът между човека и бога.

Увод: Гео Милев се вписва в едно проблемно поле на българската литература, което чертае модернистичното виждане за света и човека. За него Антон Страшимиров казва, че е от личностите, които се раждат веднъж на сто години. Двете списания, които издава Везни и Пламък бележат два етапа в преориентацията на българската литература след войните. Гео Милев налага идеята, че поезията се нуждае от обновление. За него е характерен реформаторския дух, както е при Пенчо Славейков. Гео Милев е носител на нов тип естетическо съзнание. Според него човешкият дух трябва да се стреми към нови висоти и да надмогва делничното. Тази мисъл е ярко реализиранан в поемата Септември. Макар творбата да е свързана с исторически факт, тя съдържа в себе си универсални философски обобщения, истини и прозрения за народа и историята, за личноста в големите събития, за непреходните ценности в човешкия дух. Поемата възниква след войните, в началото на века време на общоевропейско крушение на патриотичните идеали, на политизиране на масовото съзнание. Динамичната епоха дава своите отражения върху литературния живот. Ражда се в момент, когато символизмът търпи крушение и се утвърждават множество авангардни революционно-естетически течения. Самото въстание като дълбоко исторически факт разтърсва социалните съвести на много писатели модернисти от онази епоха. То помага за естетическа преориентация на Гео Милев от индивидуализъм към социалната тема до обвързване на неговата експресионистична естетика с историческата съдба на народа.

Като литературно направление в основата на експресионизма стои идеята за бунта. Според експресионистите новото изкуство трябва да се базира не върху символа, а върху фрагмента. Стандартните художествени представи трябва да бъдат разрушени, а художественото изображение да се конструира върху асоциативното обединяване на литературни фрагменти без причинно-следствена връзка по между им. Принципът на фрагментарността е основен при конструиране на поемата Септември. Тя е композирана върху мозаечното наслагване на образни фрагменти изразени чрез фрагментарна стилистика.

Във философски план това е идея, моделираща нов образ на