Величие и падение в Бел Ами

(литературноинтерпретативно съчинение)

Много хора се възмущават от начина, по който Жорж Дюроа си проправя път нагоре. Но не и аз аз му се възхищавам. Възхищавам се от това как той обмисля всяка своя стъпка. Решил да жертва чистата си съвест и душата си, той не отстъпва нито за миг. Жорж е човек, който много добре знае какво иска, какво има и как да постигне едното чрез другото.

Неговата цел са богатството и високото обществено положение. Цената, която е готов да плати, е наистина висока съвестта си, морала, способността да обича, разбитите сърца на измамените жени. Докато се изкачва по обществената стълба, той стремглаво слиза по моралната. За него моралът е нещо празно и малозначно пред материалното богатство.

Горко на ония, които ми се изпречват на пътя. Аз на никого не прощавам. само две изречения, в които Бел Ами описва себе си по най-точния възможен начин. Непоколебим и безмилостен, той помита всеки, който застане на пътя му към върха. Използва всички по най-угодния за него начин и после, когато вече не се нуждае от тях, ги захвърля. Изпитва силна завист към хората, които са нещо повече от него. Не приема факта, че някой е постигнал повече, отколкото той самия. Макар и лошо, това му качество го тласка напред. Той не само завижда, но и прави възможното, за да постигне желаното.

Единственият човек, който истински пленява вниманието му, е госпожа дьо Марел. В началото започва връзката си с нея заради високото й обществено положение. Тя му осигурява връзки с известни и влиятелни хора, които ходят на обедите в дома й. По-късно обаче той се привързва към нея. Обича я по свой си начин може би не с пламенна и истинска любов като в розовите романи. Тази жена единствена владее мислите му дори когато се жени за красивата, богата, приличаща на кукла Сюзен, той вижда само неговата малка Кло. Но като човек, който наистина умее да получава каквото иска, той не позвлява дори на любовта си да му попречи. Чувствата му не са сила, която мое да спре пътя му напред и нагоре. Нищо не е в състояние да го спре.

Жорж Дюроа си служи със своя чар, за да си осигурява това, което иска. Жените се влюбват в него, мъжете дълбоко го ценят като приятел и събеседник. Той успява да заблуди всички показва им само тази част от себе си, която му е изгодно, и искрива всичко друго изключително умело. Огледалото е своеобразен символ в романа Бел Ами. То показва само част от Жорж Дюроа, която хората виждат. Неспособно е да отрази най-дълбоката му същност- Ето защо героят обича да се оглежда в огледала там той вижда добрата част от себе си, а черните глъбини на душата му остават дълбото зад хубавата му външност.

Жените в живота му му осигуряват най-краткия път към върха. Той може да има всяка жена, много добре знае това и умело го използва. Мадлен, госпожа дьо Валтер, Сюзън всяка една от тях е просто средство за възхода му. Не се интересува от никоя от тях като жена, а по-скоро като един трамплин, който го тласка все по-нагоре. Той казва на всяка една от тях, че я обича, но всъщност повеч от всичко обича парите и общественото положение. След като жените му са изпълнили докрай ролята се в неговото издигане, той се отървава от тях без никакви угризения.

Цената на успеха на Жорж Дюроа не е никак малка. Той е човек с изградена ценностна система, в която материалното стои по-високо от духовното. Изключително интилигентен е и винаги знае как трябва да постъпи в определена ситуация. Всяка