Величавият образ на Евтимий според

Похвално слово за Патриарх Евтимий от Григорий Цамблак

1. Образът на Евтимий в Похвално слово за Патриарх Евтимий Григорий Цамблак гради един богат, многопланов и същевременно единен, цялостен, монументален извисен образ на монаха, отшелника, исихаста Евтимий, на учителя, книжовника и духовния пастир Евтимий, на закрилника на своите съграждани и мъченика Евтимий.; издига в култ нравственото съвършенство на героя, изобилните му духовни дарования, прославя го още в увода.

2. В началото на словото подчертава изключителните качества на Евтимий; възвеличава делата на един православен светец обрекъл себе си на Бога, последвал Христа, възлюбил живота на апостолите. С проследяване живота и деянията на светеца Цамблак преследва обществено дидактическа цел: да подтикнем слушателите към ревност и да ги възпламеним, за да подражават; има и лични основания за възхвалата на Евтимий Цамблак е ученик и последовател на последния български патриарх; има и патриотични подбуди- творбата възниква, когато България вече от две десетилетия е поробена и гражданите имат нужда от пример за нравствен стоицизъм, за твърдост, за непоколебимост в отстояване на вярата и народността, за морално превъзходство над насилника; в творбата прозира и любовта на автора към родината, неговата носталгия по отечеството и болката заради трагическата му съдба.

1. В началото на похвалното слово писателят очертава образа на героя в най общ реторичен план. Чрез множество реторични въпроси, сравнения и абстрактно религиозни формули Евтимий е представен като съвършен християнин, като нравствен образец и пример за подражание. Не се споменава нищо конкретно за произхода, родителите и детските му години, а е маркирано богоизбраността му. Цамблак сравнява героя с Давид, който обичаше истината, с финикова палма, с апостолите, чийто живот Евтимий възлюбва още в младини.така е очертан един агиографски образ праведен, богоизбран, изключителен. Идеализацията и емоционалната струя преобладават в художественото изображение.

2. След реторичното встъпление Цамблак разказва за делата на агиографския герой, следвайки хронологията на неговия живот. В повествованието се преплитат интерпретация на монашеските, отшелническите и исихастките подвизи на светеца и разказ за апостолските ин пастирските му деяния, които в края на творбата се трансформират в мъченически.

3. Монашеският живот на героя съзнателни избран от героя,; отшелничеството- паралел с библейски лица пророк Илия и Йоан Кръстител така Цамблак издига авторитета на Евтимий до сакралното ниво на Светото писание; Евтимий избира исихазма като начина на живот и на мислене, като светоглед и като пряк път към индивидуалното общуване с Бога, към богопознанието и истината. Героят се отдава на безмълвна молитва, самовглъбяване и усъвършенстване на основните исихастки добродетели смирението, послушанието, аскетизма, борбата със страстите и пороците на земния живот. Дяволът не веднъж го изкушава, но благодарение на своята твърдост и вяра героят винаги го побеждава.

4. В хода на повествованието Цамблак вмъква интересно видение пророчество това на Теодосий, - до което той се домогва в моменти на исихастки екстаз. С вътрешния си взор старецът вижда трагичната съдба на България и очертава мястото на Евтимий в нея той ще се превърне в апостол и мъченик на вярата.

5. В изграждането на образа на героя като монах, исихаст и аскет Цамблак отново се опира на аналогии и сравнения с библейски лица и събития делата му съизмерими с тези на Авраам и Йосиф( свети мъже, които обичат да размишляват и да