Забравена парола?
Начало на реферати

Вегетативна нервна система


Въпрос N 29

Вегетативната нервна система инервира вътрешните органи, регулира тяхната функция и осъществява поддържане на хомеостазата в организма, без ангажиране на съзнателната дейност на мозъчната кора, но тя също се контролира от кората на голямомозъчните полукълба.

Вегетативната нервна система инервира вътрешните органи, сърдечносъдовата система и всички жлези в организма и гладката мускулатура, но тя дублира и соматичната нервна система. Това означава, че тя достига и до скелетните мускули, кожата, но във връзка с храненето и осъществяване обмяната на веществата. Вегетативната нервна система се състои също от централна част, разположена в главния и гръбначния мозък и периферна съставена от нервни възли и нервни влакна, разположени извън мозъците. Характерно за вегетативната съставка е, че предаването на нервните импулси от мозъка до съответните органи се осъществява по два неврона. Единият неврон се намира в мозъка, наречен предвъзлов и е изграден от струпване на нервни клетки в тази част, а вторият се разполага извън мозъка и клетките му образуват нервни възли или ганглии. Невритите на тези клетки образуват следвъзлови нервни влакна, които достигат до изпълнения орган, провеждайки до тях вегетативните нервни импулси (например до една жлеза, гладка мускулатура, сърдечносъдови органи и др.). Следователно вегетативните нервни импулси се предават до изпълнения орган по два неврона, докато при соматичната съставка на нервната система нервното дразнение се провежда по един неврон.

Вегетативната нервна система, физиологично, се дели на сигматична - симпатикус и парасимпатична - парасимпатикус. Всички органи инервирани от вегетативната нервна система получават нервни импулси едновременно от симпатикуса и парасимпатикуса. Във физиологично отношение тяхното действие е противоположно/ антагонисти/, тъй като ако по единия се провеждат импулси за учестяване дейността на даден орган, то по другия протичат такива за намаляване на неговата дейност. По такъв начин поради едновременното действие на симпатикуса и парасимпатикуса органите, които те инервират се намират в динамично равновесие. Така например гладката мускулатура на червата под действието на симпатикуса се отпуска, докато от това на парасимпатикуса тя се контрахира. Обратното явление се наблюдава при сърцето. Неговата дейност се учестява от импулси на симпатиковия дял, а от тези на парасимпатиковия, сърцето забавя своята работа.

Пътищата на вегетативната нервна система е изградена от два от два неврона, за разлика от соматичната, която е от един. Първият неврон е разположен в низш вегетативен център / напр. гръбначния мозък/ , неговият аксон достига до ганглий разположен извън ЦНС . Предава импулса на втория неврон, чийто аксон достига ефекторния орган. Аксоните на първият неврон се наричат преганглиен, а на вторият постганглионарна нервна нишка.

Симпатиковия дял е изграден от централна и периферна част. Централната част се разполага от първия гръден до третия поясен сегмент на гръбначния мозък. От тук излизат предвъзлови нервни влакна, които използват компанията на предните коренчета на гръбначно-мозъчните нерви и достигат до симпатиковия ствол, които е ляв и десен. Симпатиковият ствол, truncus sympaticus е изграден от нервни възли, които са свързани помежду си с междинни клончета. Двата симпатикови ствола се разполагат симетрично от двете страни на гръбначния мозък. Всеки симпатиков ствол е изграден от 23 - 24 ганглия, от които шийните са 3, гръдните - 11-12, поясните - 4, кръстните - 4 и 1 опашен. Опашният ганглии е нечифтен и в него се събират двата ствола.

От трите шийни възела най-голям е горният ganglion cervicale superius. От него се отделят нервни влакна, които се омотават около артериите, кръвоснабдяващи главата. Освен това от него се отделя и клонче за сърцето. Следвъзлови нервни влакна от този ганглион инервират също така гладкомускулния разширител на зеницата (m.dilatator pupilae). Средният и долният шийни възли са по-малки и понякога се сливат в един (ganglion stellatum). От тези два симпатикови възли се отделят вегетативни нервни влакна главно за сърдечната аорта, бронхите и белите дробове.

От гръдните възли се отделят клончета за органите в гръдната кухина. Освен тях гръдните възли отделят и два големи вътрешноорганни нерва - голям и малък п.n. splanchnici major et minor. Те пробиват диафрагмата и участват в образуването на слънчевия сплит plexus solaris. От него се отделят и нервни влакна за инервиране на коремните органи симпатиково.

Вегетативна нервна система facebook image
Публикувано от: Стоян Георгиев


Природен газ 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.